Библейският текст, който повече от всички други е основата и главния стълб на адвентната вяра, гласи: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” Добре познати думи за всички, повярвали в близкото идване на Господа. Хиляди повтаряха това пророчество като парола на вярата си. Те чустваха, че блестящите им очаквания и най-съкровени надежди зависеха от предсказани там събития. Бе показано, че пророческите дни свършват през есента на 1844 год. Заедно с останалия християнски свят и адвентистите тогава поддържаха, че светилището, това е земята или някаква част от нея. Те смятаха, че очистването на светилището е очистването на земята чрез огън в последния велик ден и че то предстои да стане при второто пришествие. Оттук и заключението, че Христос ще се завърне на земята в 1844 г. ХвСс 45.1
Но определеното време измина, а Господ не се яви. Вярващите знаеха, че Божието Слово не лъже; бяха изтълкували пророчеството погрешно, но къде се криеше грешката? Мнозина се опитваха прибързано да развържат възела на затруднението, като отричаха, че 2300-та денонощия свършват в 1844 г. Но за това твърдение не можеха да приведат никакво друго доказателство, освен че Христос не е дошъл в определеното време. Аргументираха се, че ако пророческите дни свършваха в 1844 г., тогава Христос би трябвало да се завърне, за да очисти светилището чрез пречистване на земята с огън; и тъй като не беше дошъл, не беше възможно и дните да са изтекли. ХвСс 45.2