Търсещите истината откриха в посланието към евреите, че съществува второ или новозаветно светилище скрито в цитираните вече думи на апостол Павел: “И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.” Думата “и” означава, че Павел вече е споменавал това светилище. Връщайки се назад към началото на предишната глава, те прочетоха: “Ние имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.” Евр. 8:1-3. ХвСс 46.6
Тук се разкрива светилището на новия завет. Светилището на първия завет бе направено от хора, изградено от Мойсей, а това е сътворено от Господа. В онова светилище земните свещеници извършваха своята служба; в това - Христос, нашият велик Първосвещеник, служи отдясно на Бога. Едното светилище беше на земята, другото - в небето. ХвСс 46.7
Изграденото от Мойсей светилище беше направено според един образец. Господ му бе заръчал: “По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности - така да я направите.” И пак му бе поръчано: “Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.” Изх. 25:9,4. И Павел казва, че първата скиния “е образ на тогавашното време”, “съгласно с което се принасят дарове и жертви”; че нейните свети места бяха “образите на небесните неща”; че свещениците, принасящи жертвите според закона, служеха по “образ и сянка на небесните неща”; че “Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас.” Евр. 9: 9,23; 8:5; 9:24. ХвСс 46.8