Въпросът за светилището отключи тайната на разочарованието от 1844 год. и пред погледа се откри завършена система от истини, хармонично свързани една с друга. Те показаха, че Божията ръка бе ръководила великото адвентно движение и разкриха задължението за оново време. Темата за светилището изясни положението и делото на Божия народ. Както учениците на Исус след ужасната нощ на страдание и разочарование се “зарадваха, като видяха Господа”, така сега се зарадваха онези, които чакаха с вяра Неговото второ идване. Бяха се надявали да се яви в слава, за да възнагради Своите служители. Надеждите им бяха осуетени и те загубиха Исус от погледа си; и, както Мария пред гроба, викаха: “Дигнали Господа от гроба и не знаем где са Го положили”. Но сега Го видяха в Светая Светих - техния състрадателен Първосвещеник, Който скоро щеше да се яви като Цар и Избавител. Светлината от светилището освети миналото, настоящето и бъдещето. Разбраха, че Бог ги е водил чрез непогрешимото Си провидение. Макар че, както първите ученици, не бяха разбрали вестта, която носеха, все пак тя бе вярна във всяко отношение. Проповядвайки я, изпълниха Божия план и трудът им в Господа не бе напразен. Възродени за “жива надежда”, се зарадваха “с неизказана и преславна радост”. ХвСс 52.1
Както пророчеството от Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти”, така и първата ангелска вест: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди”, сочеха на Христовата служба в Светая Светих, на изследователния съд, а не на идването на Христос да изкупи народа Си и да унищожи неправедните. Грешката не бе в изчисляването на пророческите периоди, а в събитието, което трябваше да се случи в края на 2300- та денонощия. Поради тази неточност вярващите преживяха разочарование, въпреки че всичко, предсказано в пророчеството, и всичко в Писанието, което имаха основание да очакват, се бе изпълнило. Точно, когато оплакваха поражението на своите надежди, се бе случило предсказаното от вестта събитие. То трябваше да се изпълни, преди Господ да се яви, за да възнагради служителите Си. ХвСс 52.2
Христос бе дошъл, но не на земята., както очакваха, а както бе означено в сянковата служба - в Светая Светих на Божия храм в небето. Той е представен от пророк Даниил като влизащ при Стария по дни точно по това време: “Гледах в нощните видения и ето, един като Човешкия Син идеше с небесните облаци и стигна” не на земята, но “до Стария по дни; и доведоха Го пред Него”. Дан. 7:13. ХвСс 52.3
Посоченото идване е предсказано и от пророк Малахия: “И Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете. Ето иде, казва Господ на силите” Мал.3:1. ХвСс 52.4
Идването на Господа в Неговия храм бе внезапно, неочаквано за Божиите чада. Те не Го търсеха там. Очакваха Го да дойде на земята “в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието”. 2 Сол. 1:8. ХвСс 52.5
Но не бяха още готови да посрещнат своя Господ. Имаха нужда от приготовление. Имаха нужда от светлина, която да насочи мислите им към Божия храм в небето. И ако биха последвали своя първодвещеник в Неговата служба там, щяха да им бъдат разкрити нови задължения. Църквата трябваше да получи и друга вест на предупреждение и поучение. ХвСс 52.6
Пророкът къзва: “Но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичар. Ще седне като Един, Който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принесат Господу принос с правда” Мал. 3:2,3. Когато приключи застъпническата служба на Христос в небесното светилище, живеещите на земята ше трябва да застанат пред погледа на Светия Бог без посредник. Дрехите им трябва да бъдат без петно, характерите им - изчистени от грях чрез кръвта на попръскването. Чрез Божията благодат и чрез личните прилежни усилия, те трябва да победят в битката със злото. Докато в небето се провежда изследователния съд, докато греховете на покаяните вярващи се отстраняват от светилището, Божият народ на земята трябва да се очисти, да отстрани греха. Това духовно развитие е още по-ясно описано във вестта от Откр. глава 14. ХвСс 53.1
След това последователите на Христос ще бъдат готови за Неговото явяване “тогава приносът на Юда и на Ерусалим ще бъде угоден Господу, както в древните дни, както в старите години” Мал. 3:4. Тогава църквата, която нашият Господ ще приеме, ще бъде “църква славна , без петно или бръчка, или друго такова нещо” Еф. 5:27. Ще бъде “като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена”. Песен на песните 6:10. ХвСс 53.2
Освен идването на Господа в храма Му, Малахия предсказва Неговото второ идване, идване за изпълнение на присъдата, със следните думи: “И Аз, като се прибилижа при вас за съдба, бързо ще заявя против баячите, против прелюбодейците, против кълнещите се лъжливо, против ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против ония, които оправдават чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на силите” Мал. 3:5. Юда има предвид същата сцена, когато казва: “Ето, Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела”. Юда 14,15. Това идване и идването на Господа в Неговия храм са две отделни събития. ХвСс 53.3