1 И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше <наклонено> към Авесалома. ББ1940 — 2Царе 14:1
2 Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец; ББ1940 — 2Царе 14:2
3 и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й. ББ1940 — 2Царе 14:3
4 И когато текойката <дойде да> говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю. ББ1940 — 2Царе 14:4
5 И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря. ББ1940 — 2Царе 14:5
6 Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби. ББ1940 — 2Царе 14:6
7 И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света. ББ1940 — 2Царе 14:7
8 И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе. ББ1940 — 2Царе 14:8
9 А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни. ББ1940 — 2Царе 14:9
10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи. ББ1940 — 2Царе 14:10
11 И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята. ББ1940 — 2Царе 14:11
12 Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи. ББ1940 — 2Царе 14:12
13 И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник. ББ1940 — 2Царе 14:13
14 Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него. ББ1940 — 2Царе 14:14
15 Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си. ББ1940 — 2Царе 14:15
16 Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, <който иска> да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство. ББ1940 — 2Царе 14:16
17 И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе. ББ1940 — 2Царе 14:17
18 Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят. ББ1940 — 2Царе 14:18
19 И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти. ББ1940 — 2Царе 14:19
20 Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света. ББ1940 — 2Царе 14:20
21 Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом. ББ1940 — 2Царе 14:21
22 И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си. ББ1940 — 2Царе 14:22
23 И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим. ББ1940 — 2Царе 14:23
24 А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя. ББ1940 — 2Царе 14:24
25 А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък. ББ1940 — 2Царе 14:25
26 И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже <косата> му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя <тежеше> двеста сикли според царската теглилка. ББ1940 — 2Царе 14:26
27 И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. ББ1940 — 2Царе 14:27
28 И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя. ББ1940 — 2Царе 14:28
29 Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде. ББ1940 — 2Царе 14:29
30 Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата. ББ1940 — 2Царе 14:30
31 Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми? ББ1940 — 2Царе 14:31
32 А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие. ББ1940 — 2Царе 14:32
33 Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома. ББ1940 — 2Царе 14:33