1 Изпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни, ББ1940 — Софония 2:1
2 Преди да влезе указът <в сила>, — (Денят минава като плява,) — Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен. ББ1940 — Софония 2:2
3 Търсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен. ББ1940 — Софония 2:3
4 Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени. ББ1940 — Софония 2:4
5 Горко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители. ББ1940 — Софония 2:5
6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада. ББ1940 — Софония 2:6
7 И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им. ББ1940 — Софония 2:7
8 Чух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им. ББ1940 — Софония 2:8
9 Затова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, — вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят. ББ1940 — Софония 2:9
10 Това ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях. ББ1940 — Софония 2:10
11 Господ ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си. ББ1940 — Софония 2:11
12 И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми. ББ1940 — Софония 2:12
13 Той ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята. ББ1940 — Софония 2:13
14 Черди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>. ББ1940 — Софония 2:14
15 Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си. ББ1940 — Софония 2:15