1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина. ББ1940 — Марко 12:1
2 И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето. ББ1940 — Марко 12:2
3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен. ББ1940 — Марко 12:3
4 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха. ББ1940 — Марко 12:4
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха. ББ1940 — Марко 12:5
6 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми. ББ1940 — Марко 12:6
7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше. ББ1940 — Марко 12:7
8 И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето. ББ1940 — Марко 12:8
9 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други. ББ1940 — Марко 12:9
10 Не сте ли прочели нито това писание: — “Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, ББ1940 — Марко 12:10
11 От Господа е това. И чудно е в нашите очи”? ББ1940 — Марко 12:11
12 И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха. ББ1940 — Марко 12:12
13 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му. ББ1940 — Марко 12:13
14 И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? ББ1940 — Марко 12:14
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя. ББ1940 — Марко 12:15
16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев. ББ1940 — Марко 12:16
17 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. ББ1940 — Марко 12:17
18 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки: ББ1940 — Марко 12:18
19 Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си. ББ1940 — Марко 12:19
20 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък. ББ1940 — Марко 12:20
21 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият. ББ1940 — Марко 12:21
22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената. ББ1940 — Марко 12:22
23 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена. ББ1940 — Марко 12:23
24 Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила? ББ1940 — Марко 12:24
25 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата. ББ1940 — Марко 12:25
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? ББ1940 — Марко 12:26
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате. ББ1940 — Марко 12:27
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? ББ1940 — Марко 12:28
29 Исус отговори: Първата е: “Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; ББ1940 — Марко 12:29
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”. ББ1940 — Марко 12:30
31 А ето втората [подобна на нея] <заповед:> “Да възлюбиш ближния си като себе си”. Друга заповед по-голяма от тия няма. ББ1940 — Марко 12:31
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него; ББ1940 — Марко 12:32
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. ББ1940 — Марко 12:33
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. ББ1940 — Марко 12:34
35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? ББ1940 — Марко 12:35
36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: — “Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие”. ББ1940 — Марко 12:36
37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. ББ1940 — Марко 12:37
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите, ББ1940 — Марко 12:38
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; ББ1940 — Марко 12:39
40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение. ББ1940 — Марко 12:40
41 И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. ББ1940 — Марко 12:41
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. ББ1940 — Марко 12:42
43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; ББ1940 — Марко 12:43
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот. ББ1940 — Марко 12:44