1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха. ББ1940 — Лука 14:1
2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек. ББ1940 — Лука 14:2
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не? ББ1940 — Лука 14:3
4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна. ББ1940 — Лука 14:4
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден? ББ1940 — Лука 14:5
6 И не можаха да отговорят на това. ББ1940 — Лука 14:6
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки: ББ1940 — Лука 14:7
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе, ББ1940 — Лука 14:8
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. ББ1940 — Лука 14:9
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата. ББ1940 — Лука 14:10
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси. ББ1940 — Лука 14:11
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено. ББ1940 — Лука 14:12
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; ББ1940 — Лука 14:13
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните. ББ1940 — Лука 14:14
15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. ББ1940 — Лука 14:15
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. ББ1940 — Лука 14:16
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово. ББ1940 — Лука 14:17
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. ББ1940 — Лука 14:18
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме. ББ1940 — Лука 14:19
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда. ББ1940 — Лука 14:20
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. ББ1940 — Лука 14:21
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има. ББ1940 — Лука 14:22
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; ББ1940 — Лука 14:23
24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми. ББ1940 — Лука 14:24
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече: ББ1940 — Лука 14:25
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. ББ1940 — Лука 14:26
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. ББ1940 — Лука 14:27
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара? ББ1940 — Лука 14:28
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: ББ1940 — Лука 14:29
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара. ББ1940 — Лука 14:30
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>? ББ1940 — Лука 14:31
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. ББ1940 — Лука 14:32
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик. ББ1940 — Лука 14:33
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? ББ1940 — Лука 14:34
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша. ББ1940 — Лука 14:35