1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога. ББ1940 — 2Коринтяни 7:1
2 Сторете място <в сърцата си> за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили. ББ1940 — 2Коринтяни 7:2
3 Не казвам това за да <ви> осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем. ББ1940 — 2Коринтяни 7:3
4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; <даже> във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна. ББ1940 — 2Коринтяни 7:4
5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. ББ1940 — 2Коринтяни 7:5
6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита; ББ1940 — 2Коринтяни 7:6
7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах. ББ1940 — 2Коринтяни 7:7
8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. ББ1940 — 2Коринтяни 7:8
9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. ББ1940 — 2Коринтяни 7:9
10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. ББ1940 — 2Коринтяни 7:10
11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. ББ1940 — 2Коринтяни 7:11
12 И тъй, ако и да ви писах това, не <го писах> заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас. ББ1940 — 2Коринтяни 7:12
13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му. ББ1940 — 2Коринтяни 7:13
14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни <с вас> пред Тита излезе истинска. ББ1940 — 2Коринтяни 7:14
15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. ББ1940 — 2Коринтяни 7:15
16 Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас. ББ1940 — 2Коринтяни 7:16