Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „БЛАЖЕНИ СТЕ, КОГАТО ЧОВЕЦИТЕ ВИ ХУЛЯТ ЗАРАДИ МЕНЕ”

    От падението си сатана винаги е действал с измама. Както някога представи Бога във фалшива светлина, така и чрез своите служители той представя фалшиво и Неговите чада. Спасителят казва: „Хулите на ония, които те хулят, падат върху Мене” (Пс. 69:9). По същия начин падат те и върху Неговите последователи. MПБ 33.1

    Още никой на земята не е бил така жестоко клеветен, както Синът Човешки. Той бе осмиван и подиграван поради непоколебимото си послушание спрямо светия Божий закон. Той бе мразен без причина. И все пак стоеше спокойно пред Своите неприятели и им обясняваше, че хулите са част от привилегиите на едно Божие чадо. Той съветваше последователите си да противостоят на злите врагове и им казваше да не отстъпват на изкушенията.MПБ 33.2

    Макар клеветата да може да навреди на доброто име, тя все пак не може да опетни характера — той бива опазен от Бога. Докато сами ние не скланяме към греха, никаква сила, нито човешка, нито сатанинска, не може да опетни с нищо душата. Човекът, който е положил сърцето си в Бога, остава в часа на най-голямата скръб и при най-обезсърчителните обстоятелства същия, както когато му е било добре, когато светлината и благоволението Божие са се изливали над него. Неговите думи, неговите подбуждения, неговите постъпки могат да бъдат представени фалшиво — това обаче не го засяга, защото е воден от по-високи интереси. Той изтърпя всичко, подобно на Мойсей, защото той се държи за Оня, когото не вижда, като че го вижда (Евр. 11:27) и гледа „не на видимото, а на невидимото” (2Кор. 4:18). MПБ 34.1

    Христос знае всичко, което човеците не разбират и представят фалшиво. Неговите чада могат да си оставят спокойни и да му се доверяват, колкото и враждебно да се отнасят с тях другите и да ги презират; защото няма нищо скрито, което да се не разкрие, и тези, които прославят Бога, ще бъдат прославени от Него пред човеците и пред ангелите. MПБ 34.2

    „Когато ви хулят и ви преследват”, казва Исус, „радвайте се и веселете се”. И Той им посочва на пророците, които говореха в името на Господа, „за пример на злострадание и дълготърпение” (Яков 5:10). Авел, първият християнин от децата Адамови — умря като мъченик; Енох ходеше по Бога и светът не го разбра; Ной беше осмиван като фанатик и вдигащ празен шум. „Други изпитаха присмехи и бичувания, а още окови и тъмници; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени” (Евр.11:36,35). MПБ 34.3

    По онова време Божиите вестители бяха хулени и преследвани, но тъкмо тези гонения допринесоха за разпространението на познанието за Бога. Всеки ученик трябва да влезе в тези редове и да върши същото дело, като знае, че врагът не може да направи нищо против истината, а само за истината. Бог желае истината да бъде изтъкната на пръв план и да бъде точно изпитана и проверена, дори ако това трябва да става под презрение на другите. Духовете на човеците трябва да се успокоят. Всяка борба, всяка хула, всяко старание да се ограничи свободата на съвестта е средство в ръката на Бога за пробуждане на души, които иначе биха спали. MПБ 34.4

    Колко често тази истина е бивала потвърждавана в опитността на божиите вестители! Когато благородният и красноречив Стефан бе убит с камъни по нареждане на Синедриона, това не навреди на делото на евангелието. Небесната светлина, която осияваше лицето му, божественото състрадание, изразено в предсмъртната му молитва — бяха остри стрели, които нанесоха победа над привидно благочестивите служители на Синедриона, и Савел, преследващият фарисей — стана избран инструмент, за да разнесе Христовото име „сред езичниците и сред Израил”. По-късно остарелият вече Павел писа от своята тъмница в Рим: „Някои наистина проповядват Христа от завист и от препирлив дух... като мислят да ми притурят тъга в оковите ми... Както и да бъде, било престорено, било искрено — Христос се проповядва” (Фил. 1:15,17,18). Чрез Павловото затворничество евангелието се разпространи и души се спечелиха за Христа дори и в самия дворец на императора. Чрез старанията на дявола да го унищожи, „нетленното семе”, Словото Божие, което пребъдва вечно, се разпръсва в сърцата на човеците. Чрез хулите и преследванията на Божиите чада се прославя името на Исуса и се спасяват души. MПБ 35.1

    Голяма ще бъде в небето наградата на ония, които са свидетелствали за Христа въпреки преследвания и хули. Докато човеците се стремят към земни блага, Исус сочи на своите последователи небесната награда. Но Той не я оставя всецяло за бъдещия живот, тя започва още тук. Някога Господ се яви на Авраам и му каза: „Аз съм твой щит; наградата ти е извънредно голяма” (Бит. 15:1). Това е наградата за всички, които следват Христа. Познанието на Йеова, Емануил — „в когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието”, в Когото „обитава телесно всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:3,9), е да пребъдваме в Него и разкривайки сърцето си за Него, да ставаме все повече и повече подобни Нему; да изпитваме Неговата любов и Неговата мощ, да притежаваме неизследимото Христово богатство, все повече да разбираме „що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота” (Ефес. 3:18,19) — „това е наследството на слугите Господни и правдата им е от мене, казва Господ” (Исая 54:17). MПБ 35.2

    Тази радост изпълваше сърцата на Павел и на Сила, когато посреднощ те се молеха в тъмницата във Филипи и пееха Богу хвалебни песни. Христос беше с тях и светлината на Неговото присъствие осветляваше тъмнината със слава от горе. От Рим — не гледайки на оковите си — като виждаше, че евангелието се разпространява, Павел писа: „Затова аз се радвам и ще се радвам!” (Фил. 1:18). И Христовите думи от планината намериха отзвук в Павловата вест до църквата във Филипи, когато тя беше преследвана: „Радвайте се всякога в Господа! Пак ще кажа: радвайте се!” (Фил. 4:4). MПБ 36.1