„ВИЕ СТЕ СОЛТА НА ЗЕМЯТА”

Солта се цени поради качеството и да запазва, и когато Бог нарича Своите чада сол, Той иска да им каже, че според Неговия милостив план, чрез тях трябва да се спасяват други. Причината да си избере Бог един народ от целия свят беше не само да ги приемаме като Свои синове и дъщери, но и чрез тях спасителната благодат да се предаде на всички човеци (Тит 2:11) .Господ избра Авраам не само за да бъде той особен приятел на Бога, но и да бъде посредник, чрез когото народите да получават високата привилегия, която Бог искаше да им даде. В последната си молитва преди разпятието Исус каза за учениците Си: „Заради тях аз освещавам Себе си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Йоан 17:19). Така и християните, които са „осветени чрез истината”, ще притежават спасителни качества, които ще запазват света от пълен морален упадък. MПБ 36.2

Солта, за да запази известен предмет, трябва да се смеси с него и да проникне дълбоко в него. Така и човеците ще могат да получат от спасителната сила на евангелието само чрез лично общение. Те се спасяват не като цялостна тълпа, а като отделни личности. Личното влияние е една мощ. Ние трябва да се приближаваме до онези, на които искаме да помогнем. MПБ 37.1

Солта представлява жизнената сила на християнина — любовта Исусова в сърцето, проникващата в целия живот Христова правда. Христовата любов разтваря сърцето и повлиява другите; ако обитава в нас, тя ще се излива и над другите. Ние трябва да се приближаваме до тях, докато сърцата им бъдат сплотени от нашето несебелюбиво съчувствие и любов. Искрените вярващи разпространяват жива, проникваща енергия, която дава нова сила на душите, с която те работят. Но не силата на човека, а силата на Светия Дух е, която извършва тази работа. MПБ 37.2

Исус добави следното важно предупреждение: „Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хорmа. ” MПБ 37.3

Докато множеството слушаше Исусовите думи, те можеха да виждат бялата сол да блести по пътеката, където беше изхвърлена, защото беше изгубила солеността си и затова не струваше вече нищо. Тя представляваше ясно състоянието на фарисеите и въздействието на тяхната религия върху окръжаващите ги. Тя представлява живота на всяка душа, от която Божията сила се е отклонила, която е охладняла и живее без Христа. Такава душа се счита от човеци и от ангели за душа без всякаква стойност, колкото и високо положение да е заемала иначе. На такава Христос казва: „Дано да беше ти студен или топъл. Така понеже си хладък: нито топъл нито студен ще те повърна из устата си” (Откр. 3:15,16). MПБ 38.1

Без жива вяра в Христа като в един личен спасител е невъзможно да наложим влиянието си в изпълнения със съмнение свят. Ние не можем да дадем на други нещо, което сами не притежаваме. Само според тона, доколкото ние лично сме предани на Христа, ще можем да упражняваме и едно влияние за благословение и спасение. Там, където няма дейно богослужение, няма истинска любов, няма действителна опитност, там не ще има и никаква сила за помагане, никаква връзка с небето, никакво ухание Христово за живот. Ако Светият Дух не ни използва като инструменти, за да даде на света истината, която е в Исуса, ние ще бъдем като солта, която е обезсоляла и не струва нищо. Ако не проявяваме в живота си Христовата благодат, ние свидетелстваме пред света, че истината, в която претендираме, че вярваме, не притежава никаква освещаваща сила и по такъв начин, доколкото се простира нашето влияние, Божието слово ще става без всяко въздействие. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува” (1Кор. 13:1-3). MПБ 38.2

Когато в сърцето живее любовта, тя се пренася и върху другите, не за да спечелим тяхното благоволение, но защото любовта ще бъде подбудителна причина за всяка постъпка. Тази любов прави характера мек, управлява чувствата, потушава враждата и облагородява склонностите на душата. Тази любов е голяма колкото всемира и е в хармония с любовта на ангелите. Живеейки в сърцето, тя просветлява целия живот и разпръсва благословени е наоколо; затова тя единствена е, която може да ни направи да бъдем сол на земята. MПБ 39.1