Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „A3 ПЪК ВИ КАЗВАМ: ДА СЕ НЕ КЪЛНЕТЕ НИКАК”

    Причината за тази заповед дава сам Исус: „Ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му, ни в Ерусалим, защото е град на Великия Цар; ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.”MПБ 63.1

    Всичко иде от Бога. Ние нямаме нищо, което да не сме получили, и нещо повече: нямаме нищо, което да не е изкупено чрез Христовата кръв. Всичко, което, имаме, носи печата на кръста, изкупено чрез кръвта, която е по-скъпа от всичко, защото тя е животът Божий. Затова и ние нямаме нищо собствено, с което да гарантираме истинността на думите си.MПБ 63.2

    Юдеите добре разбираха, че третата заповед забраняваше злоупотребата с Божието име, но те се считаха в правото си да прилагат други клетви и между тях беше обичай да се кълнат. Мойсей им беше забранил да се кълнат лъжливо; но те имаха много изкусни начини, за да се освободят от задължителността на положената клетва. Те не се страхуваха от действителното безбожие, не се ужасяваха дори от самата клетва, докато тя оставаше прикрита чрез изкусни заобикалки на закона. MПБ 63.3

    Исус осъди техните обичаи, като заяви, че тяхното кълнене беше едно престъпване на Божията заповед. Но нашият Спасител не забрани прилагането на една законна клетва, при която Бог бива тържествено призован за свидетел, че казаното е истина, и то чиста истина. Сам Исус не отказа да свидетелства пред Синедриона под клетва. Когато първосвещеникът му каза: „Заклевам те в Живия Бог да ни кажеш, ти ли си Христос, Синът Божий”, Исус му отговори: „Ти каза” (Мат. 26:63,64). Ако в планинската проповед Исус беше осъдил съдебната клетва, при Неговото разследване Той би укорил първосвещеника и чрез това би подкрепил учението Си за в полза на последователите си. MПБ 63.4

    Има много люде, които не се стесняват да мамят съчовеците си, макар че са поучавани и наставлявани от Божия Дух, че е страшно да мамят Твореца си. Затова, когато от тях се иска да положат клетва, те чувстват че свидетелстват не само пред човеци, но и пред Бога, и че ще дадат едно фалшиво свидетелство пред Оня, който вижда в сърцето и знае точната истина. Съзнанието за ужасните последици от такъв грях кара хората да се въздържат.MПБ 64.1

    Но ако някой може да положи клетва, то това е християнинът. Той живее винаги в присъствието Божие, знае, че всяка негова мисъл е открита пред очите на Оня, с когото той общува. И когато той бъде поканен да положи законна клетва, той може да призове Бога за свидетел, че това, което той казва, е чиста истина.MПБ 64.2

    Но по-нататък Господ поставя принципи, които правят клетвата ненужна. Той казва, че точната истина трябва да бъде мерило за нашите думи: ,,Но думата ви да бъде: Да, да; Не, не, а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат. 5:37). MПБ 64.3

    Тези думи отхвърлят всички безсмислени изрази и думички, които граничат със злоупотреба; те отхвърлят измамливите комплименти, отклоненията от истината, ласкателствата, преувеличенията, фалшивото представяне на известни постъпки, както това е обичайно в обществения и търговския живот. Те учат, че никой, който се опитва да се представи за такъв, какъвто той не е, или чиито думи не изразяват същинските чувства на сърцето му, не може да се нарече искрен.MПБ 64.4

    Ако тези Христови думи се спазваха, много лоши мнения и нелюбезни критики не биха се изказвали; защото кой, опитвайки се да обясни постъпките и подбудите на други, може да остане при истината? Колко често присъдата бива помрачена от гордост, страст и лични чувства! Един поглед, една дума, дори тонът на гласа може да говори неистини, и факти могат да бъдат предадени така, че да направят фалшиво впечатление. Но „всичко, каквото е повече от това” — от истината — „то е от лукавия”.MПБ 65.1

    Всичко, каквото християнинът прави, трябва да бъде тъй ясно като слънчева светлина. Истината е от Бога; а измамата, в какъвто вид и да е — е от дявола и, който по какъвто и да е начин се отклонява от правата линия на истината, се предава във властта на лукавия. Но невинаги е лесно да се казва точната истина и ние въобще не можем да я казваме, ако не я знаем. Колко често нас ни спъва някакъв предразсъдък, някаква духовна едностранчивост, недостатъчно познание, неправилно оценяване истинското положение на нещата! Ние можем да говорим истината само тогава, когато нашите мисли са постоянно напътвани от Оня, Който е Истината. MПБ 65.2

    Христос ни заповядва чрез апостол Павел: „Словото ви да бъде винаги с приятност” (Кол. 4:6). „Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите” (Ефес. 4:23). В светлината на тези библейски текстове ние виждаме, че в своята Планинска проповед Исус осъжда всички шеги, всички празнословия и всички нескромни разговори. Тези текстове изискват нашите думи да са не само истинни, но и чисти. MПБ 65.3

    Ония, които са се поучили от Христа, не ще участват „в безплодните дела на тъмнината” (Ефес. 5:11). В говора, както и в живота си, те ще бъдат скромни, открити и истинни, защото те се подготвят за общение със светиите, в чиито уста „не се намери мъст”.MПБ 65.4