Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „ДА СЕ НЕ ПРОТИВИТЕ НА ЗЛОТО, НО АКО НЯКОЙ ТИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА ПО ДЯСНАТА СТРАНА, ОБЪРНИ МУ И ДРУГАТА”

    Тъй като юдеите често влизаха в съприкосновение с римските войници, те често имаха случаи да се гневят. Войсковите части бяха разположени из различните части на Юдея и Галилея и присъствието им винаги напомняше на юдеите тяхното унижение като нация. С огорчение слушаха те високите звуци на тръбите и гледаха войските да се събират около римското знаме и да поднасят почести на символа на тяхната мощ. Поради честите спречквания между народ и войници общата омраза ставаше все по-голяма. Когато някой римски чиновник отиваше от място на място, придружен от охраната си, често той хващаше работещите по полето юдейски селяни и ги принуждаваше да изкачват товара му по планината или да му извършват друга някаква работа. Това беше римски закон и римски обичай и отказването на такава служба предизвикваше само хули и жестокости. Копнежът да се отхвърли римското иго ставаше от ден на ден все по-силен и духът на съпротивата се проявяваше особено от смелите и грубите галилеяни. Като граничен град Капернаум беше завзет от един римски гарнизон и даже докато Исус проповядваше, едно отделение римски войници будеше у израилтяните горчива мисъл за тяхното унижение. Народът гледаше с копнеж към Христа, надявайки се, че Той щеше да сломи гордостта на Рим. MПБ 66.1

    Исус печален гледаше на обърнатите към Него лица — Той виждаше как духът на отмъщение беше ударил печата си по тях; Той знаеше как жадуваше народът за мощ, за да унищожи потисниците си, и натъжен им каза: „Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”MПБ 66.2

    Тези думи бяха само едно повторение на учението в Стария завет. Наистина в законите, които бяха дадени чрез Мойсей, се съдържаше и правилото: „Око за око, зъб за зъб” (Лев. 24:20), но това беше едно нареждане за властите. Никой нямаше право да си отмъщава сам, защото думите Господни гласяха: „Да не речеш: ще въздам на злото; почакай Господа и Той ще те избави” (Пр. 20:22). „Не казвай: както ми направи той, така ще му направя и аз” (Пр. 24:29). „Не се радвай, когато падне неприятелят ти” (Пр. 24:17). „Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; ако е жаден, напой го с вода; защото правейки това, ти струпваш жар върху главата му и Господ ще ти въздаде” (Пр. 25:21,22).MПБ 67.1

    Целият земен живот на Исуса беше едно откровение на този принцип. Той напусна своя небесен дом, за да занесе на враговете си хляба на живота и макар че от люлката до гроба той беше отрупван с клевети и преследвания, те събуждаха в Него само израз на опрощаваща любов. Чрез пророк Исая той беше казал: „Гърба си дадох на биене, бузите си на скубачите на косми; не скрих лицето си от безчестия и заплювания” (Ис. 50:6). „Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата си” (Ис. 53:7). От кръста на Голгота се носи през всички векове молитвата Му за Неговите убийци и обещанието, дадено на умиращия разбойник.MПБ 67.2

    Присъствието на Отца обкръжаваше Христа и Него не го докосваше нищо, освен онова, което Безкрайната Любов до пущаше за благословение на човеците. Тук беше източникът на утехата за Него; тук е Той и за нас. Който е изпълнен с Христовия дух, пребъдва в Христа; ударът, насочен срещу него пада върху Спасителя, Който го обгръща с присъствието си; и каквото и да дойде върху него, идва от Христа. Той няма нужда да се противи на злия, защото Христос го защитава. Нему не може да се случи нищо лошо, освен онова, което Господ допусне, и „знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Неговата воля, всичко съдейства към добро” (Римл. 8:28). MПБ 67.3