Думите, които Исус изговори от планината, бяха израз на поученията, които Неговият живот изявяваше без думи, които обаче не бяха разбрани от човеците. Те не можеха да разберат защо Този, който притежаваше такава голяма сила, не я използваше, за да спечели това, което в техните очи се виждаше най-важно. Техните мисли, техните подбуди, техните начини бяха точно противоположни на Неговите. Докато заявяваха, че държат за най-точното изпълнение на закона, същинската цел, към която те се стремяха, беше да прославят себе си и Христос искаше да им обясни, че оня, който обича собственото си Аз, е престъпник на закона. MПБ 74.1

Но принципите на фарисеите бяха същите, каквито са присъщи на човеците от всички времена. Фарисейският дух и сега е главната подбуда на човешката природа; и понеже Спасителят показа разликата между Своя дух и тоя на равините, то Неговото учение може да се приложи също така и за човеците от всички времена.MПБ 74.2

По времето на Христа фарисеите непрестанно се стараеха да си спечелят благоволението на Небето, за да си осигурят чрез това светски почести и блага, които те считаха за награда за тяхната добродетел. Същевременно те вършеха благодеянията си пред човеците, за да ги виждат и по такъв начин да си спечелят име на святост. Исус укори тяхното излагане на показ, като каза, че Бог не приема такава служба, и че похвалите и възхищението на народа, които те тъй ревностно търсеха, щяха да бъдат единствената награда, която щяха да получат. „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае, какво прави дясната”, за да става твоята милостиня в тайно; и твоя Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”.MПБ 74.3

С това Исус не е казал, че делата на любовта трябва да се държат винаги в тайна. Апостол Павел, който е писал под внушението на Светия Дух, не премълчаваше великодушната самопожертвователност на македонските християни, а разказваше за благодатта, която Христос беше издействал в тях, и по такъв начин и други бяха изпълнени със същия дух. Той писа и на коринтяните: „Вашата ревност подбуди твърде мнозина” (2Кор. 9:2). MПБ 75.1

Христовите думи са ясни сами по себе си — а именно, че когато се правят благодеяния, не похвалата и почестите на човека трябва да бъдат подбудителната причина.MПБ 75.2

Истинското благочестие не търси да се показва пред хората. Ония, които търсят похвали и ласкателства, са християни само на име.MПБ 75.3

Чрез добрите си дела Христовите последователи трябва да славят не себе си, но Оня, чрез чиято благодат и сила те могат да вършат такива дела. Всяко добро дело се извършва чрез Светия Дух, а Светият Дух се дава, за да се прослави Този, Който го дава, а не онзи, който го получава. Ако Христовата светлина е огряла душата, от устата ще се излива само хвала и благодарност към Бога. Не нашите молитви, нашата вярност, нашата благотворителност и себеотрицание ще бъдат тема на мислите и разговорите ни, а Исус ще бъде възвеличен. Личното Аз ще отстъпи назад и Христос ще бъде всичко. MПБ 75.4

Ние трябва да даваме искрено, подбудени от състрадание и любов към страдащите, а не за да показваме добрите си дела. Искреност и истинско сърдечно състрадание са подбудите, които Небето цени. Душата, която е искрена в любовта си и напълно предана, се цени от Бога повече от офирско злато. MПБ 75.5

„Никоя служба не може да се сравни по ценност с тази, която се извършва от любов.” MПБ 76.1

Ние не трябва да мислим за награда, а за това, как можем да бъдем полезни. И все пак службата, извършена в този дух, не ще остане невъзнаградена. „Твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве”. Сам Бог е наистина най-голямото възнаграждение. Но Него може да приеме само душата, която по характер е станала подобна Нему. Колкото напълно тя се предава Богу в служба на човеците, толкова и Той й се отдава. MПБ 76.2

Никой не може да излъчва от сърцето и живота си потоци на Божието благословение за други, без при това да бъде сам той богато възнаграден. Склоновете и равнините, които предлагат корита на планинските потоци, не остават невъзнаградени — възвръща им се стократно повече от онова, което те дават; понеже потокът, който протича клокочейки, оставя своите плодоносни насипи по тях. Тревата по техните брегове е по-свежа и буйна, дърветата са по-кичести, цветята са в по-голямо изобилие. По голите и опърлени от слънчевия пек равнини — ивици буйна зеленина показват течението на реката и долината, която отвежда тези планински съкровища към морето е обрасла в свежест и красота — свидетелство за наградата, която Божията благодат дава на всички, които се оставят да бъдат употребени като канали, през които тя се излива над света. MПБ 76.3

Такова благословение имат ония, които проявяват милост към бедните. Пророк Исая казва: „Да разделяш хляба си с бедния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив. Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти ще процъфне... И Господ ще те води всякога и ще насища душата ти в бездъждие.., И ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:7-10).MПБ 76.4

Делото на благотворителността е двойно благословено, защото докато този, който дава на нуждаещите се, благославя други, сам той получава благословение в още по-голяма мярка. Христовата благодат развива в душата характерни черти, противоположни на себелюбието, които правят живота по-хубав, облагородяват го и го обогатяват. Дела на обич, извършени незабелязано, свързват сърцата и ги привличат по-близко до Оня, Който е източник на всяко състрадателно чувство. Малки дела на внимателност, на любов и на самопожертвование, които се пръскат в живота тихо, както ароматът на цветята, допринасят много за доброто и щастието в живота. В края ще се установи, че себеотрицанието за доброто и щастието на другите, колкото незабелязано и неоценено да е било то тук — в небето е признато като знак за нашата връзка с Царя на славата, Който, толкова богат — стана беден заради нас. MПБ 77.1

Делата на милост може да се извършват в тайно, но техните последици върху характера на ония, които са ги вършили, не могат да останат скрити. Ако ние действаме от цялото си сърце като Христови последователи, сърцето ни трябва винаги да стои в тясна връзка с Бога; и Божият Дух, който управлява нашия дух, ще доведе душата ни в хармония с божественото. MПБ 77.2

Той, който дава повече дарби на ония, които са употребили мъдро поверените им такива, гледа с благоволение на делата на вярващите във Възлюбения, чрез чиято благодат и сила те са били извършени. Ония, които са се старали да развият в себе си един християнски характер и да го усъвършенстват, упражнявайки се в добри дела, ще пожънат в бъдещия свят онова, което тук са сяли. Започнатото на земята дело ще достигне своя завършек в онзи по-възвишен и по-свят живот, за да пребъдва във вечността. MПБ 77.3

„И ТЪЙ, БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ И ВИЕ, КАКТО Е СЪВЪРШЕН ВАШИЯТ НЕБЕСЕН ОТЕЦ”

„И КОГА СЕ МОЛИШ, НЕ БЪДИ КАТО ЛИЦЕМЕРИТЕ”