Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „А КОГА СЕ МОЛИТЕ, НЕ ГОВОРЕТЕ ИЗЛИШНО КАТО ЕЗИЧНИЦИТЕ”

    Езичниците гледаха на молитвите си като на някаква заслуга, която сама по себе си опрощаваше греха. Затова и колкото по-дълга биваше молитвата, толкова по-голяма — и заслугата. Щом можеха да стават святи чрез своите собствени усилия, тогава те имаха в себе си нещо, на което можеха да се радват и за което да бъдат горди. Това схващане за молитвата произлизаше от принципа за самоспасението, който лежи в основата на всички фалшиви религиозни системи. Фарисеите бяха възприели този езически начин на молене и той и днес още се среща между много от тъй наречените християни. Повторението на установени обичайни фрази, без сърцето да копнее за Бога — не е нищо, освен „излишното” многословие на езичниците. MПБ 80.2

    Молитвата не е умилостивение за греха; тя не крие в себе си никаква сила, никаква заслуга. Всички красиви думи, с които можем да си послужим при нея, не могат да се сравнят по стойност с едно-едничко свято желание. Най- красноречивите молитви са само празни думи, ако те не изразяват чувствата на сърцето. Но молитвата, която изхожда от едно искрено сърце и изразява искрения копнеж на душата — тъй, както един земен приятел моли другаря си за нещо, сигурен, че ще го получи — това е молитвата на вярата. Бог не желае нашите церемониални комплименти; но викът на съкрушеното, смирено от съзнанието за греха и слабостта си сърце, намира пътя към най-милостивия Баща. MПБ 80.3