„КОГА ПОСТИТЕ, НЕ БИВАЙТЕ НАМРЪЩЕНИ КАТО ЛИЦЕМЕРИТЕ”

Постът, за който споменава Словото Божие, е нещо повече от една форма — той се състои не само в отказване от храна, покриване с вретище и посипване главата с пепел. Оня, който пости от мъка поради греха, няма желание да се показва на другите. Целта на поста, който Бог изисква от нас, не се състои в това да изтезаваме тялото си поради това, че душата е съгрешила, но да ни помогне да познаем низката природа на греха, да смирим сърцата си пред Бога и да получим Неговата опрощаваща благодат. Неговата заповед към Израил беше: „Раздирайте сърцата си, а не дрехите си и се обърнете към Господа, вашия Бог” (Йоил 2:13). MПБ 81.1

Не ще ни ползува нищо, ако извършваме разни външни прояви на разкаяние или ако си въобразяваме, че чрез собствените си дела ще можем да си спечелим или купим наследство между светиите. Когато на Христа беше зададен въпроса: „Какво да правим, за да вършим делата Божии?”, Той отговори: „Депото Божие е това, да повярвате в Оногова, когото Той е пратил” (Йоан 6:28,29). Да се покаеш, значи да се отвърнеш от собственото Аз и да се обърнеш към Христа. И когато ние приемем Христа така, че чрез вярата ни Той да живее Своя живот в нас, тогава ще се явят и добрите дела. MПБ 81.2

Исус каза: „А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно”. Това, което се прави за прослава на Бога, трябва да се прави с радост, а не с печал или нежелание. В Христовата религия няма нищо мрачно. Когато християни чрез печалния си вид правят впечатление, като че ли са разочаровани от Христа, те представят фалшиво Неговия характер и дават повод на Неговите неприятели да си правят неправилни заключения. Макар и с думи да признават Бога за свой Отец, все пак чрез своя печален и тъжен вид те правят на света впечатление, като че ли са сираци. Христос желае ние да показваме служенето Нему така привлекателно, както то е в действителност. Разкрий на състрадателния Спасител себеотрицанията и скритите изпитания на сърцето си, положи бремето си в подножието на кръста и продължи пътя си, радвайки се на Неговата любов, с която Той пръв те е възлюбил. Човеците могат никога да не видят какво става в тайно между Бога и една душа, но плодът от действието на Светия Дух в сърцето ще се открие на всички, защото: „Той, който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.”MПБ 82.1