„НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛУЖИ НА ДВАМА ГОСПОДАРИ”

Христос не казва, че човек не трябва или не бива да служи на двама господари, но че той не може. Интересите на Бога и тия на Мамона нямат нищо общо и не са в съгласие помежду си. Точно там, където съвестта увещава християнина да бъде търпелив, себеотрицателен, тих, светският човек преминава границата, за да задоволи себелюбивите си склонности. Себеотрицателният Христов последовател стои на едната страна, себезадоволяващият се човек на удоволствията — на друга страна, на която християнинът никога не може да застане. MПБ 87.1

Никой не може да заеме неутрално становище, няма средна класа, която нито да обича Бога, нито да служи на врага на правдата. Христос желае да живее в Своите последователи, да работи чрез техните членове и да действа чрез техните способности. Тяхната воля трябва да бъде подчинена на Неговата; те трябва да постъпват по Неговия дух, и тогава не те са, които живеят, а Христос, Който живее в тях. Който не се предава всецяло на Бога, стои под властта на една друга сила и слуша друг глас, чийто нашепвания са от съвсем друг характер. Една служба наполовина води човека на страната на врага като един добър съюзник с множествата на тъмнината. Когато ония, които претендират, че са Христови ратници, влязат в съюз със сатана и помагат за напредъка на неговото дело — тогава те се явяват като Христови врагове и излагат светата вяра. Те образуват една връзка между сатана и верните последователи, така че чрез тази връзка врагът постоянно работи, за да отклони сърцата на Христовите ратници. MПБ 87.2

Най-силната крепост на порока на земята е не порочният живот на отхвърления грешник или на презрения пропаднал човек, а животът, който изглежда добродетелен, честен и благороден, но в който се съдържа някой грях и се подхранва някой порок. Такъв един пример е за една бореща се в себе си срещу някакъв любим грях, трепереща на ръба на пропастта душа, една крайно съблазнителна примамка към греха. Оня, който е надарен с високо разбиране за живота, истината и честта, и все пак съзнателно престъпна една от светите Божии заповеди zvcxxvxe, е превърнал своите благородни дарби в примамка към греха. Различни дарби, способности, таланти, съчувствие и дори великодушни и благородни дела могат да бъдат сатанински примки, за да се тласнат и други души в бездната на гибелта в този и в бъдещия живот. MПБ 87.3

„Не обичайте света, нито което е в света; ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1Йоан. 2:15,16). MПБ 88.1