„КОГАТО СЕ МОЛИТЕ, КАЗВАЙТЕ: ТАТКО НАШ”

Исус ни учи да наричаме Неговия Баща наш баща; Той не се срамува да ни нарича братя. Неговото сърце е тъй готово и жадно да ни поздрави като членове на божествената фамилия, че още при първите думи, с които трябва да си служим при приближаването ни при Бога, Той ни дава уверението за божественото родство — „Татко наш”. MПБ 96.3

С това е изявена чудната истина, пълна с насърчение и утеха, че Бог ни обича също тъй, както и Сина Си, както и сам Исус казва в последната си молитва за учениците Си: „И си възлюбил тях, като си възлюбил и Мене” (Йоан 17:23).MПБ 96.4

Светът, за който сатана изявява претенции и който той тиранизира жестоко — Божият Син е обгърнал чрез едно велико дело в Своята любов и отново е свързал с трона на Йеова. Херувими и серафими и неизброими множества от непадналите ангели пееха на Бога и на Агнеца хвалебни песни, когато този триумф бе осигурен. Те се радваха, че пътят на спасението беше отворен за падналия човешки род и че земята щеше да бъде избавена от проклятието на греха. А колко повече би трябвало да се радват тия, които са предмет на тая чудна любов! MПБ 97.1

Как можем ние още да се съмняваме, да сме не сигурни и да се чувстваме като сираци? Заради ония, които бяха престъпили закона, Исус прие човешко естество и стана равен на нас, за да имаме ние вечен мир и сигурност. Ние имаме един ходатай в небето, и който го приеме като личен Спасител, не ще бъде оставен като сирак, за да носи сам бремето на греховете си. MПБ 97.2

„Мои мили, сега сме Божии чада”. „И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме с Него”. „И още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е” (1Йоан. 3:2; Римл. 8:17). MПБ 97.3

Първата стъпка, за да се приближим при Бога, е да познаем и да повярваме „любовта, която Бог има към нас” (1Йоан. 4:16), защото само чрез притеглянето на Неговата любов ние сме привлечени да дойдем при Него. MПБ 97.4

Познанието на Божията любов ни кара да се откажем от себелюбието; защото, като наричаме Бога наш баща, ние признаваме всички Негови деца за наши братя. Всички ние сме частици от големия човешки род, всички — членове на едно семейство. В нашите молби ние трябва да включваме нашите ближни също тъй, както себе си, защото никой не се моли добре, когато измолва благословение само за себе си. MПБ 97.5

Безкрайният Бог, казва Исус, ни дава привилегията да се приближаваме при Него с обръщението „Татко”. Размислете какво включва това! Никои земни родители не са се молили толкова много за своето заблудено дете, колкото Онзи, Който ни е създал, се моли за грешника. Никой човек не е проявявал към непокаяния такъв пълен с любов интерес и не му е отправял такива нежни покани. Бог живее във всеки дом, Той чува всяка изговорена дума, слуша всяка отправена към Него молитва, споделя грижите и разочарованията на всяка душа, внимава на обноските между баща и майка, сестри, братя, приятели и съседи. Той се грижи за нашите нужди и излива непрекъснато благодатта Си, за да ни задоволи. Но когато наричаме Бога наш Баща, ние се признаваме за Негови чада, които се оставят да бъдат ръководени от Неговата мъдрост и желаят да му бъдат послушни във всичко, като знаят, че Неговата любов е непроменима. Ние ще приемем Неговия план като наш, Неговата чест, Неговият характер, Неговата фамилия, Неговото дело ще бъдат за нас като Божии деца от най-голям интерес и ние с радост ще признаваме нашето роднинство с Небесния Баща и с всеки член от Неговото семейство. Ние с радост ще вършим всичко, колкото и нищожно да е то, което допринася за Неговата прослава или за доброто на нашите съчовеци. MПБ 98.1

„На Небеса”.Той, към когото Христос ни казва да се обръщаме като към наш Баща, е „на Небеса” и „може да прави всичко, каквото иска” (Пс. 115:3). Под Неговата закрила ние можем да си почиваме сигурни, казвайки: „Кога съм в страх на Тебе се уповавам” (Пс. 56:4). MПБ 98.2