„И ПРОСТИ НИ ГРЕХОВЕТЕ, КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ”

Исус ни учи, че ние можем да получим опрощение от Бога само ако и ние прощаваме на другите. Божията любов е, която ни привлича към Него, и тази любов, ако трогва сърцата ни, трябва да буди и у нас любов към нашите съчовеци. MПБ 105.1

След завършването на молитвата си Исус добавя: „Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и Небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие ще простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения” (Мат. 6:14,15). MПБ 105.2

Който не е готов да прощава, сам си затваря източника, от който единствено той може да получи милост от Бога. Ние никога не трябва да мислим, че имаме право да отказваме прощението, ако провинилият се спрямо нас не ни е признал вината си. Разбира се, негов дълг е да смири сърцето си в разкаяние и изповед, но ние трябва да показваме пълна милост към ония, които са се провинили спрямо нас, без разлика дали те са ни признали неправдата си, или не. Даже и когато са ни тежко оскърбили, ние не трябва да храним в себе си чувство на огорчение или сами да се съжаляваме, но на всички, които са били несправедливи към нас, трябва тъй да прощаваме, както се надяваме, че Бог ще прости нашите прегрешения. MПБ 105.3

Прощението има много по-голямо значение, отколкото някои си мислят. Когато Бог ни обещава, че у Него има много прощение, Той добавя: „Защото Моите мисли не са като вашите мисли, нито вашите пътища са като Моите пътища; понеже колкото Небето е по-високо от земята, толкова и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли от вашите помисли” (Исая 55:8,9), за да покаже колко това обещание надвишава нашето понятие за прощаване. Божието опрощение не е само едно съдопроизводство, при което Той ни освобождава от осъждане; Той не само ни прощава греха, но ни и освобождава от него. Преизобилната любов на прощението преобразява сърцето. Давид наистина беше изпитал това, когато се молеше: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Пс. 51:10). И пак казва: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни” (Пс. 103:12). MПБ 105.4

В Христа Бог отдаде Себе Си за нашите грехове. Той понесе жестоката кръстна смърт, понесе бремето на греха, „Праведният за неправедните”, за да ни открие любовта Си и да ни привлече при Себе Си. Той казва: „Бивайте един към друг благи, милосърдни — прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефес. 4:32). Оставете Христос — божественият живот, да обитава във вас и небесната любов да се изявява чрез вас. Това ще донесе на безнадеждните надежда й на съкрушените от греха сърца — небесния мир. Когато се приближаваме при Бога, ние получаваме от Него опрощение само при условие, че сами имаме желание да прощаваме на другите. MПБ 106.1

За да получим прощаващата Божия любов и да я споделяме с други, трябва да познаем и да повярваме любовта, която Бог има към нас (1Йоан. 4:16). Сатана си служи с всяка измама, за да ни попречи да познаем тази любов — той иска да ни накара да вярваме, че нашите грешки и престъпления са толкова ужасни, че Бог не желае да слуша молитвата ни и не иска да ни благослови и спаси. В себе си ние не виждаме нищо освен слабости, нищо поради което да имаме право на Божията милост, и сатана ни казва, че нашите старания биха били напразни и че ние въпреки всичко не можем да променим несъвършенството в характера си. Когато искаме да се приближим при Бога, тогава врагът ни нашепва: Няма смисъл да се молиш; не извърши ли ти това и онова зло? Не съгреши ли ти срещу Бога и не постъпи ли против съвестта си. Но ние можем да отвърнем на врага: „Кръвта на Исуса Христа, Неговия Син, ни очиства от всеки грях” (1Йоан 1:7). Точно тогава, когато чувстваме, че сме съгрешили и не можем да се молим, е най-доброто време да се молим. Ние можем да се срамуваме и да бъдем дълбоко смирени, но ние трябва да се молим и да вярваме. „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Исус Христос дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз” (1Тим. 1:15). Опрощението и помирението с Бога не е награда за нашите дела и не се дава като заслуга на грешните човеци, а е дар на непорочната Христова правда. MПБ 106.2

Ние никога не бива да се опитваме да намаляваме вината си, а трябва да я виждаме така, както Бог я вижда — а това за човека е трудно. Само Голгота може да ни закрие ужасната тежест на греха. Ако трябваше сами да носим греха си, ние бихме били смазани от неговата тежест; но Безгрешният зае нашето място и незаслужено понесе нашите беззакония. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоан 1:9). Чудесна истина! — Той удовлетворява правдата на собствения Си закон и същевременно оправдава всички, които вярват в Исуса. „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си. Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост” (Михей 7:18). MПБ 107.1