„ТЯСНА Е ВРАТАТА И СТЕСНЕН Е ПЪТЯТ, КОЙТО ВОДИ В ЖИВОТ”

По времето на Христа жителите на Палестина живееха в заобиколени със зидове градове, разположени обикновено на хълмове и планини. Към портите, които се затваряха при залез слънце, водеха стръмни скалисти пътеки и завръщащият се обратно в родината си пътник често трябваше с голяма бързина да се изкачва по стръмния път, за да стигне до портата преди настъпването на нощта; който закъснееше, оставаше вън. MПБ 126.1

Исус използва картината на такава тясна стръмна пътека, водеща у дома на спокойствие, за да представи нагледно пътя на християнина. Пътят, който ви предписах, каза Той, е тесен, през портата е мъчно да се влезе, защото златното правило изключва всяка гордост и себелюбие. Наистина има и един по-широк път; но неговият край е гибел. Ако изберете пътя към духовния живот, вие трябва постоянно да се изкачвате, защото това е един стръмен път; вие трябва да вървите с малцината; защото голямото множество избира водещия надолу път. MПБ 126.2

По пътя към смъртта може да върви цялото човечество с всичката му суетност, себелюбие, гордост, безчестие и цялата му морална провала. Там има място за всяко мнение и учение, възможност за всеки да следва собствените си склонности и да върши каквото му повелява себелюбието му. Там няма нужда да се търси пътят, който води в гибел, защото портата е голяма и пътят е широк, и без всяко усилие нозете тръгват по пътя, който води в смърт. MПБ 126.3

Но пътят към живота е тесен и портата е малка. Ако още се държите за някой любим грях, този път ще ви се види много тесен; вие трябва да се откажете от вашите собствени пътища, от вашата собствена воля, от любимите си привички, ако искате да вървите по пътя на Господа. Който иска да служи на Христа, не може да следва мненията на света; не може да стои на същото становище с него. Пътят към небето е твърде тесен, за да могат по него да се ширят рангове й богатства; твърде тесен за прояви на честолюбието, което прави личното аз център на всичко; твърде стръмен и скалист, за да бъде изкачен от ония, които обичат удобствата. Труд, търпение, себеотрицание, укори, бедност, съпротива от страна на грешните — това беше Христовата участ, и то трябва да бъде и нашата, ако искаме някога да стигнем Божия Рай. MПБ 126.4

Но от това не заключавайте, че пътят нагоре е тежкият път, а тоя надолу — лекият. Пътят, който води към смъртта, е осеян с болки и наказания, грижи и разочарования. По него се срещат много предупреждения да не се отива по-нататък. От любов към нехайните и упоритите, Бог не ги оставя тъй лесно да се погубят. Разбира се сатана представя пътя си така, че да е приятен на вид; но всичко е измама. По пътя към злото има горчиви упреци и пояждащи грижи. Може да изглежда приятно да се следва гордостта и светското честолюбие, но краят е болка и мъка. Себелюбиви планове може да обещават съблазнителни изгледи и надежди за наслада, но ние ще видим, че радостта ни ще бъде отровена и животът ни огорчен от надеждите, които са поставяли личното аз за център на всичко. Входът към широкия път може да започва с украсена с цветя порта, но самият път е трънлив. Светлината на надеждата, която блести на входната порта, се превръща в тъмнина на отчаянието, и душата, която върви по този път, потъва долу в сенките на безкрайната нощ. MПБ 127.1

„Пътят на коварните е неравен”, а пътищата на мъдростта са „пътища приятни и всичките й пътеки — мир” (Пр. 13:15; 3:7). Всяко дело на послушание към Христа, всяко себеотрицание заради Него, всяка тихо понесена скръб или велика победа над изкушението е една стъпка към славата на окончателната победа. Който приема Христа за водач, бива воден сигурно. И най-големият грешник няма да сгреши пътя, нито на един трепетно търсещ не ще липсва святата светлина по пътя му. Макар пътят да е тъй тесен и тъй свят, че по него не се търпи никакъв грях — там има помощ за всички, и никоя съмняваща се и трепереща душа не казва: — Бог не се грижи за мене. MПБ 127.2

Пътят може да води грубо и стръмно нагоре — отдясно и отляво може да има пропасти. При странстването си по него ние може да побеждаваме различни трудности, може би ще трябва да работим тогава, когато, уморени копнеем за почивка, или да се борим, когато сме изтощени, да се надяваме, когато сме се съвсем обезсърчили. Но имаме ли Христа за водач, ние все пак в края ще стигнем до желаното пристанище. Сам Той е минал по стръмния път преди нас и го е изравнил за нашите нозе. MПБ 128.1

По целия стръмен, водещ към вечния живот път, ние срещаме източници на радост, за освежаване на изморените и всички, които вървят по този път на мъдростта са много радостни, дори и за страданията, защото Онзи, когото обича душата им, върви невидим до тях. С всяка крачка по-нагоре те все по-ясно чувстват докосването на Неговата ръка — при всяка стъпка по техния път падат все по-светли лъчи от славата на Невидимия и техните славословия стават все по-високи и се издигат все по-нагоре, за да се съединят с песните на ангелите пред Божия трон. „Пътят на праведните е като светлината на разсъмване, която се усилва, додето стане съвършен ден” (Пр. 4:18).MПБ 128.2