Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Мисли От Планината На Благословението

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    „ВЛЕЗТЕ ПРЕЗ ТЯСНАТА ВРАТА”

    Закъснелият пътник не биваше да се бави по пътя за каквото и да било, ако искаше да стигне до града преди залез слънце; целият му стремеж трябваше да бъде насочен към целта, да влезе през портата. Исус казва, че същият стремеж към целта се изисква и в живота на християнина. Аз ви показах славата на характера, която е истинската слава на Моето царство. Тази цел не ви дава обещания относно земни богатства или себелюбива власт — все пак тя заслужава вашия най-силен копнеж, вашите най-големи старания. Аз не ви призовавам да се борите, за да завладеете голямо световно царство, но от това не заключавайте, че няма да имате да спечелите сражения и да постигате победи. Напротив — Аз ви заповядвам да ратувате и да се борите, за да влезете в Моето духовно царство. MПБ 128.3

    Животът на християнина е борба и поход; но победата се постига не чрез човешка сила; бойното поле е сърцето. Сражението, което трябва да извоюваме — най-голямото сражение, изнесено някога от човеци — е предаването на личното Аз на Божията воля, отдаването на сърцето във властта на любовта. Старата природа, родена по страстта и волята на плътта, не може да наследи царството Божие. Старите пътища, наследените склонности, някогашните привички трябва да изчезнат. MПБ 129.1

    Оня, който е решил да влезе в духовното царство, ще намери, че всички сили и страсти на една необуздана натура, засилени от силите на царството на тъмнината, са насочени против него. Себелюбието и гордостта ще се опълчат срещу всичко, което ги изобличава като греховни. Със свои сили ние не можем да победим обикновените привички и желания, които се стремят към власт — ние не можем да надвием мощния враг, който ни държи в своето робство. Само Бог може да ни даде победата. Той желае ние да имаме власт над себе си, над собствената си воля и над привичките си, но без нашето съгласие и нашето съдействие Той не може да действа в нас. Божият Дух работи чрез дадените на човека способности и сили. Нашата сила на волята трябва да действа с Божията сила. MПБ 129.2

    Победата се спечелва не без сериозна молитва, без себесмирение на всяка стъпка. Нашата воля не трябва да бъде принуждавана да работи заедно с божествените сили — тя трябва сама да се подчинява. Дори ако би било възможно да наложите стократно вашето духовно влияние, това не би ви направило християни, не би ви направило добри поданици на небесното царство, крепостта на злото не би била завладяна по такъв начин. Собствената воля трябва да върви успоредно с Божията воля. Вие сами не сте в състояние да подчините намеренията, желанията и склонностите си на Божията воля, но ако сте съгласни да се подчините, тогава Бог ще действа за вас и сам ще събори „помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога” и ще заплени „всеки разум да се покорява на Христа”. Тогава вие ще изработвате спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, който според благоволението си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате (2Кор. 10:5; Фил. 1:12,13). MПБ 129.3

    Наистина, мнозина биват привлечени от красотата на Христа и от славата на Небето, и все пак се плашат от условията, при които единствено могат да постигнат тази слава. По широкия път има много, които не са напълно доволни от пътя по който вървят — те копнеят да се изтръгнат от робството на греха и се мъчат със собствена сила да се борят срещу греховните си привички. Те поглеждат към тесния път и малката порта; но себелюбиви удоволствия, любовта към светското, гордостта и неосветеното честолюбие издига една разделна стена между тях и техния Спасител. За да се откажат от собствената си воля от любимите си неща или стремежи, се изисква една жертва, от която се плашат и се връщат назад. „Мнозина ще се стремят да влязат и не ще могат”. Те искат доброто, полагат някакви усилия да го постигнат, но те не се стремят решително към него; те не постоянстват в желанието си да го постигнат, каквото и да им коства това. MПБ 130.1

    Едничката надежда за победа се състои за нас в това да подчиним волята си на Божията воля и да действаме в съгласие с Него, час след час, и ден след ден. Ние не можем да си останем каквито сме и все пак да влезем в царството Божие. Ако искаме да постигнем освещение, това става чрез отдаване на личното Аз и приемане на Христовия дух. Гордостта и самомнението трябва да бъдат разпнати. Съгласни ли сме да платим исканата от нас цена? Готови ли сме да доведем волята си в пълно съгласие с Божията воля? Докато не се съгласим с това, обновяващата Божия благодат не може да се открие в нас.MПБ 130.2

    Борбата, която трябва да предприемем, е „добрата борба на вярата”. „Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действа в мене мощно” (Кол. 1:29), казва апостол Павел. Във време на най-голямата криза в живота си Яков се обърна в молитва към Бога. Той беше обхванат от едничката мисъл — промяна на характера си. Но докато той викаше към Бога, един мним враг постави ръка на него и той се бори през цялата нощ с него за живота си. Обаче въпреки опасността за живота му, той не промени намерението си. Когато силата му започна да го напуща, ангелът използва своята божествена — щом и Яков позна от докосването с кого се беше борил. Наранен и безпомощен падна на гърдите на Спасителя и го помоли за благословение. Той не искаше нито да се остави да бъде отблъснат, нито да спре молбата си, и Христос според обещанието Си задоволи молбата на тази безпомощна разкаяла се душа (Исая 27:5). Яков се молеше решително: „Няма да те оставя, докато не ме благословиш!” Поради този дух на постоянство патриархът бе благословен от Оня, който се бореше с него. И Той беше, Който му даде победата и Който промени името му от Яков в Израил, като каза: „Ти се бори с Бога и с човеци и победи”. Онова, за което Яков напразно се беше борил със собствени сили, бе спечелено чрез себеотдаване и твърда вяра.„Нашата вяра е победата, която е победила света” (1Йоан. 5:4). MПБ 131.1