Народът беше дълбоко развълнуван от Христовите слова: божествената красота на принципите на истината ги привличаше и тържествените Исусови предупреждения им идеха като глас Божий, който проникваше в сърцата им. Неговите думи бяха засегнали точно корена на техните дотогавашни мисли и мнения; да последват Неговите учения означаваше пълна промяна на техните схващания и постъпки. С това те щяха да изпаднат в конфликт със своите религиозни учители; защото последицата щеше да бъде едно събаряне на цялата постройка, в която равините от поколения бяха работили. Затова, макар че сърцата на слушателите се съгласяваха с Исусовите думи, малцина от тях бяха готови да ги приемат за правило в живота си. MПБ 134.1

Исус завърши Своята планинска проповед с една илюстрация, която с поразителна яснота изтъкваше важността на приложението на ученията, които Той им беше изложил. Между множеството, което се тълпеше около Спасителя, имаше много, които бяха прекарали живота си близо до Галилейското море. Докато седяха по склоновете на планината и слушаха Исусовите думи, те можеха да виждат долините и урвите, по които реките пробиваха коритата си. През лятото тези реки често изчезваха и изоставяха едно сухо, песъчливо корито; но когато зимните бури забушуваха над хълмовете, тези реки се превръщаха в буйни, опустошителни бързеи, които понякога наводняваха долините и със стихийните си порои повличаха всичко. Дори и хижите, които земеделците си бяха построили по поляните, които им се виждаха вън от опасност, често биваха отвличани от тях. Но високо горе по хълмовете се виждаха къщи, построени върху скали. На някои места къщите бяха построени изцяло върху скалите и с векове бяха устоявали на бурите. Тези постройки бяха съградени с много труд и големи усилия; до тях не беше лесно да се достигне и местоположението им не изглеждаше така привлекателно, както това на жилищата по равнините. Но те бяха основани върху канари и никакви ветрове, бури и порои не можеха да ги поклатят. MПБ 134.2

Исус казва, че който приема чутите слова и ги направи принцип на живота и характера си, прилича на човек, който е построил къщата си на скала. Столетия преди това пророк Исая беше писал: „Словото на нашия Бог ще остане до века”, а Петър приведе думите на Исая дълго след Планинската проповед и добави: „И това е Словото, което ви е благовестено” (Исая 40:8; 1Петр. 1:25). Словото Божие е едничкото нещо на този свят, което ще остане вечно; то е сигурната основа: „Небе и земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат” (Мат. 24:35).MПБ 135.1

Възвишените принципи на Закона, на Божия характер, се съдържат в думите на Планинската проповед. Който се основава на тези думи, той гради на скалата на спасението. Като приемаме Словото Му, ние приемаме Христа и само тия, които приемат Христовото Слово по такъв начин, градят върху Него. „Никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.” „И чрез никого другиго няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (1Кор. 3:11; Деян. 4:12). Христос, Словото, Откровението Божие, Изявлението на Неговия характер, на Неговата любов, на Неговия живот — е единствената основа, върху която можем да съградим един характер, който да устои. MПБ 135.2

Ние градим върху Христа, като сме послушни на Неговото слово. Праведен е не онзи, който само се радва на правдата, но който я упражнява. Светостта не е някакво чувство на възхищение — тя е резултат на едно пълно отдаване на Бога, тя е вършене волята на Отца. Когато Израилевите чада се установиха на лагер на границата на обещаната земя, не беше достатъчно само да получат познания за страната или да пеят ханаанските песни — това само не би ги направило годни да получат в притежание лозята и маслинените градини на чудесната земя. Те можеха да ги притежават само като изпълняваха поставените им условия, като проявяваха жива вяра в Бога и като приемаха Неговите обещания за себе си, като изпълняваха наставленията Му. MПБ 135.3

Религията се състои в послушание на Христовите слова, не да се спечели Божието благоволение, а в отговор на съвсем незаслужения дар на Неговата любов. Христос поставя спасението на човека в зависимост не от устното му вероизповедание, а от вярата, която се изявява в дела на правдата. От Христовия последовател се изискват дела, а не само голи думи; защото делата правят характера. „Които са водени от Божия Дух, те са Божии чада.” Не ония, чиито сърца са затрогнати от Духа, които от време на време се поддават на неговата мощ, а тия, които са водени от Духа, са Божии чада. MПБ 136.1

Може би ти искаш да станеш Христов последовател и не знаеш как да започнеш? Може би си в тъмнина и не знаеш, как можеш да намериш светлина? Следвай светлината, която имаш. Реши да бъдеш послушен на Божието слово, доколкото го познаваш. Неговата сила, Неговият живот лежи в словото Му. Когато приемеш словото с вяра, Той ще ти даде сила за послушание. Ако следваш светлината, която имаш, ще ти бъде дадена по-голяма светлина. Ти градиш върху Словото Божие и твоят характер ще бъде съграден по образа на Христовия характер. MПБ 136.2

Христос, истинската основа — е един жив камък. Неговият живот се раздава на всички, които са съградени върху Него. „И вие като живи камъни, се съграждате в духовен дом”. „Върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм, свят на Господа” (1Петр. 2:5; Ефес. 2:21). Камъните стават едно с основата, защото в цялото живее един и същ дух. Тази постройка не може да разруши никаква буря, защото всичко, което дели живота си с Бога, ще преживее с Него и всичко. MПБ 136.3

А всяка постройка, която има друга основа, а не Словото Божие ще падне. Онзи, който подобно на юдеите по времето на Христа, гради върху основата на човешки идеи и мнения, върху форми и церемонии — продукт на човешки изобретения или върху някакви дела, които може да върши независимо от Божията благодат — той издига постройката на характера си върху несигурна, песъчлива основа. Бурите на изкушенията ще отвлекат песъчливата почва и ще оставят къщата му като развалина на бреговете на реката на времето. MПБ 137.1

„Така казва Господ... Ще направя правосъдието връвта и правдата отвеса. И градушка ще помете лъжливото прибежище и водата ще наводни скривалището” (Исая 28;17). MПБ 137.2

Но днес милостта още умолява грешника: „Заклевам се в живота си, казва Господ Йеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища — защо да умрете, доме Израилев?” (Езек. 33:11). Гласът, който и днес още говори на непокаяните — е гласът на Оня, който като гледаше любимия град, извика с дълбока болка: „Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти Съм искал да събера твоите чада, както кокошка събира пилците си под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се вам домът ви пуст” (Лука 13:34, 35). В Ерусалим Исус виждаше света, който беше отхвърлил и презрял Неговата благодат. Той плака заради вас, о, упорити сърца! И тогава даже когато Исус на хълма проливаше сълзи над Ерусалим, градът още можеше да се покае и по такъв начин да избегне страшната участ. Още малко чака Божият дар да бъде приет. Същото е и с тебе, о, сърце — Христос още говори от трона на любовта: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него.” (Откр. 3:20) „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах” (2Кор. 6:2). MПБ 137.3

Вие, които полагате надеждата си на себе си — вие градите на пясък, но още не е късно, за да избегнете приближаващата опасност. Прибегнете, преди да е дошла бурята — при сигурната канара! „Така казва Господ Йеова: Ето, полагам в Сион камък за основа.” „Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища!” „Не бой се, защото Аз съм с тебе! Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да, ще те подпра с праведната си десница!” „Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена” (Исая 28:16; 45:22; 41:10; 45:17).MПБ 138.1

*****

„ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛЪЖЛИВИТЕ ПРОРОЦИ”