Първите две язви

“Когато Христос прекрати ходатайствената си служба в небесното светилище, неподправения гняв, заплашващ онези, които са се покланяли на звяра и на неговия образ и са приели белега му (Откр. 14:9,10), ще бъде излян. Язвите над Египет, когато Бог извеждаше оттам Израил, бяха подобни по характер на онези, по-ужасни и по-големи съдби, които ще сполетят света точно преди последното извеждане на Божия народ от този свят. Написалият по Божие вдъхновение Откровението, описвайки тези ужасни събития, казва: ‘И появи с лоша и люта рана за ония, които носеха белега на звяра и които си покланяха на неговия образ’, ‘Морето стана червено като кръв на мъртвец и всичко живо в него измря’ (Откр. 16:2,3)” (“Великата борба”).СПД 101.1

“Язвите падаха върху жителите на земята. Някои проклинаха Бога и Го хулеха. Други се втурваха към Божия народ и молеха да бъдат научени, как да избегнат Неговите наказания. Но светиите не можеха да им помогнат. Последната сълза, проляна за грешника, е била проляна, последната измъчена молитва - изказана, последния товар - понесен, последното предупреждение - изречено” (“Опитности и видения”).СПД 101.2