Да не чакаме в спокойствие, без да правим нищо

“Наше задължение е да сторим всичка, което е по силите ни, за да отклоним заплашващата ни опасност... Голяма отговорност е легнала върху плещите на мъже и жени, които са разпръснати по цялата земя, за да се молят на Бога, искайки от Него още няколко години на благодатно време за работа в Божието име” (“Ревю енд Херълд”, 11 декември 1888 г.).СПД 52.4

“Тези, които днес пазят Божиите заповеди, трябва да се пробудят, за да могат да получат специална помощ, която само Бог може да им даде. Те трябва да работят по-ревностно, за да забавят, доколкото е възможно, заплашващото бедствие” (“Ревю енд Херълд”, 18 декември 1888 г.).СПД 52.5

“Нека Божия народ, пазещ заповедите Му, да не посреща спокойно това време, като чели трябва да се примирим с положението малодушно” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).СПД 52.6

“Няма да изпълняваме Божията воля, ако стоим спокойно, без да вършим необходимото, за да запазим свободата на съвестта. Ревностни и ефикасни молитви трябва да се издигат към небето, за да може това бедствие да бъде отложено, докато завършим делото, което така дълго е било пренебрегвано. Нека бъдат отправени най-ревностни молитви и нека да работим в хармония с молитвите си” (“Свидетелства”, т.5).СПД 52.7

“Има мнозина, които не са притеснени, които както сега, така и преди, са заспали. Те казват: ‘Ако пророчеството е предсказало налагането на неделята, законът със сигурност ще бъде приет.’ Стигайки до това заключение, те потъват в тихо очакване на събитието, успокоявайки себе си с мисълта, че Бог ще запази народа Си в деня на трудността. Но Бог не ще ни опази, ако ние не направим нито едно усилие, за да извършим поверената ни работа...СПД 52.8

Като верен страж ти ще видиш меча, който идва, и ще дадем предупреждение, така че мъже и жени да престанат да следват пътя на невежеството, който биха избегнали, ако знаеха истината” (“Ревю енд Херълд”, 24 декември 1889 г.).СПД 52.9