ДИСЦИПЛИНА

“...Изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение...”

Поучаване към послушание
Един от първите уроци, които детето трябва да научи, е урокът на послушанието. Преди да е достатъчно пораснало, за да може да разсъждава, то може да бъде научено да се покорява. Този навик то трябва да добие чрез нежни, постоянни усилия. По този начин могат да се предотвратят до голяма степен по-късни конфликти между волята и авторитета, които създават толкова голямо отчуждение и горчивина към родители и учители и често предизвикват съпротива срещу всеки авторитет — човешки и Божествен.ВЪ 149.5

Самоуправление
Целта на дисциплината е детето да се обучи да се управлява само. То трябва да бъде научено на самостоятелност и самоконтрол. Затова, щом започне да разбира, трябва да привикне към послушание. Нека цялостното отношение към детето да му показва, че послушанието е нещо справедливо и разумно. Помогнете му да разбере, че всички неща са поставени под закон и че непослушанието води в края към нещастие и страдания. Когато Бог казва “ти не трябва”, с това Той ни предпазва от последствията на непослушанието, защото ни обича и иска да ни запази от вреди и загуби.ВЪ 150.1

Помогнете на детето да осъзнае, че родителите и учителите са Божии представители и че когато постъпват в хармония с Неговата воля, законите в дома и в училището са също и Негови закони. Както детето трябва да е послушно на родители и учители, така и те на свой ред трябва да са послушни на Бога.ВЪ 150.2

“Пречупване на волята”
Както родители, така и учители трябва да обмислят добре, как да ръководят развитието на детето, без да го спъват чрез неподходящ контрол. Твърде строгият контрол е също така лош, както и твърде слабият. Старанието “да се пречупи” волята на детето е ужасна грешка. Умовете на хората са различни. Макар силата да може да се постигне външно подчинение, резултатът при много деца е още по-решителен бунт на сърцето. Учителят или родителят даже и да успее да постигне желания контрол, последствието от това пак може да бъде не по-малко вредно за детето. Дисциплинирането на едно човешко същество, достигнало на възраст да може да разсъждава, трябва да се различава от дресирането на нямото животно. Животното се учи само на подчинение към господаря си. За животното господарят е ум, разсъдък и воля. Прилагането на този метод при възпитанието на децата ги прави малко повече от автомати. Разумът, волята и съвестта им са подчинени на други. Господството над човешкия ум е противно на Божията воля. Който отслабва или унищожава индивидуалността поема отговорност, която може да доведе само до лоши последствия.ВЪ 150.3

Липса на морален гръбнак
Докато са под надзор, децата могат да изглеждат като добре обучени войници; но когато надзорът престане, ще се открие, че характерът е лишен от сила и твърдост. Тъй като не са били никога научени да се управляват сами, младежите не признават никакви други ограничения освен изискванията на родителите и учителите. Когато се освободят и от тези ограничения, не знаят как да използват свободата си и често се отдават на удоволствия, които ги провалят.ВЪ 150.4

Тъй като подчинението на волята се постига много по-трудно при едни ученици, отколкото при други, учителят трябва да направи послушанието към своите изисквания колкото е възможно по-леко. Волята трябва да се ръководи и оформя но не и да се пренебрегва или пречупва. Запазете силата на волята; тя ще е нужна в житейската борба.ВЪ 150.5

Стойността на силата на волята
Всяко дете трябва да разбира истинската сила на волята и да съзнава колко голяма е свързаната с тази дарба отговорност. Волята е управляващата сила в човешкото естество, силата на решението или на избора. Всяко разумно човешко същество има сила да избере правото. Във всяка житейска опитност Божието слово към нас е: “...изберете днес кому искате да служите...” (Исус Нав. 24:15). Всеки може да подчинява волята си на Божията воля, може да избере да Му е послушен и по този начин, свързвайки се с Божествените средства, да застане там, където нищо не може да го принуди да върши зло. Във всеки младеж, във всяко дете се крие силата, която може да изгради с помощта на Бога един правдив характер и да води полезен живот.ВЪ 151.1

Онзи родител или учител, който обучава детето чрез такива наставления на себеконтрол, ще бъде най-полезен и ще постигне най-траен успех. Неговата работа може да не изглежда достатъчно добра за незадълбочения наблюдател; тя може да не се цени толкова високо, както се цени работата на друг, който държи умът и волята на детето в абсолютно подчинение; но по-късните години ще покажат резултата от по-добрия възпитателен метод.ВЪ 151.2

Чувството на чест
При отношението си с учениците мъдрият възпитател ще се старае постоянно да им вдъхва доверие и да засилва чувството им за чест. Много полезно за децата е да им се оказва доверие. Голям брой дори и от малките деца имат високо чувство на чест; всички желаят другите да се отнасят към тях с доверие и уважение, и в това имат право. Те не трябва да бъдат карани да се чувстват наблюдавани при всяко влизане и излизане. Подозрението деморализира и причинява тъкмо злините, що се стреми да предотврати. Вместо да ги наблюдават постоянно, като че подозират някое зло, учителите, които са в близост с учениците си, ще схванат действието на неспокойния дух и ще задействат влияния, противодействащи на злото. Почувстват ли младежите, че им имате доверие, малцина ще се намерят нерешени да се покажат достойни за него.ВЪ 151.3

Умоляване; заповядване
На същото основание по-добре е да се умолява, отколкото да се заповядва. Защото по този начин онзи, към когото се обръщаме така, има възможност да се покаже верен на добрите принципи. Неговото послушание е по-скоро резултат на свободен избор, отколкото на принуждение.ВЪ 151.4

Правилата, владеещи в училищната стая, трябва да представляват, доколкото е възможно, гласа на училището. Всеки съдържащ се в тях принцип трябва да се изложи пред ученика така, че той да се убеди в неговата справедливост. Тогава той ще се чувства отговорен да следи за опазването на правилата, за които сам е помогнал да се създадат.ВЪ 151.5

Налагане на правила
Правилата трябва да бъдат малко на брой и добре обмислени; и веднъж издадени, да се наложат. Всичко онова, което не е възможно да се промени, умът се научава да признае и да се приспособи към него. Но възможността да се правят отстъпки поражда желания, надежди и несигурност, а резултатите са безпокойство, раздразнителност и неподчинение.ВЪ 151.6

Трябва да се изтъкне ясно, че Божието управление не признава никакъв компромис със злото. Непослушанието не бива да се допуща нито в дома, нито в училището. Никой родител или учител, на когото е присърце благополучието на поверените на грижите му деца, не ще отстъпва пред упоритото своенравие, презиращо авторитета или прибягващо до разни извъртвания и поводи с цел да се избегне послушанието. Не любовта, а сантименталността е, която действа неискрено със злото, като се старае чрез ласки, придумване или подкупничество да осигури послушност. Но и в края вместо исканото приема някакъв негов заместител.ВЪ 151.7

“Приносът за грях се присмива на безумните...” (Пр. 14:9). Трябва да се пазим да не гледаме леко на греха. “Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан” (Пр. 5:22). Най-голямата неправда, която може да се извърши спрямо едно дете или младеж, е да се остави да бъде вързано в робството на някой лош навик.ВЪ 152.1

Свобода в послушанието
Младежите имат вродена любов към свободата и силно я желаят; но имат нужда да разберат, че на това неоценимо благословение човек може да се радва само когато е послушен на Божия закон — съхранителя на истинската свобода. Той посочва и забранява нещата, които унизяват и поробват и по този начин закриля послушния от силата на злото.ВЪ 152.2

Псалмистът казва: “И ще ходя нашироко, защото потърсих Твоите правила”. “Твоите свидетелства наистина са моя наслада и мои съветници” (Пс. 119:45,24).ВЪ 152.3

Критика; мъмрене
В усилията си да поправим злото ние трябва да се пазим да не се появи у нас наклонност да намираме грешки или осъждаме. Постоянното укоряване обърква, а не поправя. За много умове и често за особено чувствителните атмосферата на нелюбезната критика е гибелна. Цветята не се разтварят под лъха на ледения ветрец.ВЪ 152.4

Често порицаваното за някоя специална грешка дете, започва да смята тази грешка като своя особеност, като нещо, против което е безполезно да се води борба. Така у него се поражда обезсърчение и безнадеждност, често прикрити от привидно равнодушие или упорство.ВЪ 152.5

Целта на укоряването
Истинската цел на укоряването се постига само когато на виновния се помогне да види грешката си и пожелае да я поправи. Когато това се постигне, посочете му извора на прощение и сила. При това трябва и да се внимава да се запази чувството му на себеуважение, както и да се вдъхне кураж и надежда.ВЪ 152.6

Тази е най-хубавата, но и най-трудната работа, поверена някога на човешките същества. Тя изисква най-голям такт, най-нежна чувствителност, познаване на човешкото естество и родена от небето вяра и търпение, както и готовност за работа, бдение и чакане. Няма по-важна работа.ВЪ 152.7

Себеконтрол
Желаещите да контролират другите трябва да контролират преди всичко себе си. Възбуденото държание към едно дете или младеж, ще породи само неговото негодувание. Когато родителят или учителят става нетърпелив и е в опасност да говори неразумно, нека замълчи. В мълчанието се крие чудна сила.ВЪ 152.8

Съчувствие; дълготърпение
Учителят трябва да очаква, че ще среща деца с лоши наклонности и упорити сърца. Но в отношенията си с тях не трябва да забравя, че и той е бил някога дете и се е нуждаел от дисциплина. Даже и сега, с всичките предимства на възрастта, възпитанието и опита, той често греши и се нуждае от милост и дълготърпение. При възпитаването на децата той трябва да има предвид, че работи със същества, склонни към злото подобно на неговата собствена склонност. На тях им предстои да научат всичко, а някои учат много по-трудно от други. Затова той трябва да има търпение към мъчно възприемчивия ученик, без да го укорява за неговото невежество, а използва всяка възможност да го поощри. Особено нежно трябва да се отнася към чувствителните, нервните ученици. Съзнанието за собствените му несъвършенства трябва да го кара постоянно да проявява съчувствие и дълготърпение към онези, които също се борят с трудности.ВЪ 153.1

Правилото на Спасителя: “И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Лука 6:31), трябва да бъде правило за всички, които се нагърбват с отговорността да обучават деца и младежи. Те са по-младите членове на Божието семейство и наши сънаследници на благодатта на живота. Христовото правило трябва да се съблюдава свято в отношенията на учителя към най-тъпите, най-младите, най-грешащите, дори и към заблудените и непокорните.ВЪ 153.2

Публична дисциплина
Това правило ще даде възможност на учителя да не прави достояние на другите грешките и постъпките на някой от учениците. Той ще избягва укоряването или наказването в присъствието на други. Няма да изключи ученика, докато не е направил всичко за неговото поправяне. Но когато стане явно, че той не взима никаква поука и с презирането или незачитането на училищното ръководство застрашава да го провали и да зарази и другите ученици, тогава изключването му става наложително. И все пак позорът на публичното изключване би довел много ученици до крайна безразсъдност и провала. Затова в повечето случаи, когато изключването е неизбежно, не е необходимо да се прави публично достояние. Учителят може да се съветва с родителите и да уреди с тях отстраняването на ученика.ВЪ 153.3

Справедливост; съчувствие
В това време на особена опасност за младите, когато изкушения ги заобикалят от всяка страна и е много лесно да бъдат отвлечени от злото, трябва да се полагат най-големи усилия, за да се върви срещу течението. Всяко училище трябва да е “град за прибежище” на изкушаваната младеж, място, където се постъпва търпеливо и мъдро с нейните глупости. Учителите, които съзнават отговорността си, ще отстранят от себе си всяко нещо, което би им пречило да се отнасят добре със своенравните и непокорните. Законът на техния говор през цялото време ще бъде любов, нежност, търпение и самообладание. Справедливостта ще бъде примесена с милост и състрадание. Когато е необходимо да укорят някого, те не ще прекаляват с думите си, а езикът им ще бъде смирен. С благост ще изтъкват пред виновния грешките му и ще му помагат да се поправи. Всеки истински учител ще чувства, че ако сбърка, по-добре би било да сбърка като е проявил по-голяма милост, отколкото по-голяма строгост.ВЪ 153.4

Поправен чрез любезност
Много младежи, смятани за непоправими, не са така лоши по сърце, както изглеждат. Мнозина, смятани за безнадеждни, могат да бъдат поправени чрез мъдра дисциплина. Обикновено те най-лесно отстъпват пред любезността. Нека учителят спечели доверието на изкушавания ученик и като признава и развива доброто в характера му, може в много случаи да поправи злото, без да привлича вниманието.ВЪ 154.1

Нашият пример
Божественият Учител търпи грешащите през цялото време на тяхната греховност. Неговата любов не изстива; старанията Му да ги привлече към себе Си не престават. С отворени обятия чака да прегърне заблудените, бунтуващите се, та даже и отстъпилите. Сърцето Му се трогва от безпомощността на малкото дете, което е зле третирано. Викът на човешките страдания никога не остава нечут от Него. Всички са Му скъпи, но грубите, мрачните, упоритите човеци будят в Него най-много съчувствие и любов; защото Той проследява резултата от причината. Най-лесно изкушаваният и най-наклонният да сгреши е специален обект на грижата Му.ВЪ 154.2

Всеки родител и всеки учител трябва да съхранява в себе си качествата на Онзи, Който има присърце каузата на нещастните, страдащите и изкушаваните. Той трябва да “състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ” (Евр. 5:2). Исус се отнася с нас много по-добре, отколкото заслужаваме; и както Той третира нас, така ние трябва да третираме другите. Поведението на никой родител или учител не е оправдано, ако не прилича на това, който Спасителят би следвал при подобни обстоятелства.ВЪ 154.3

Дисциплина на живота
Вън от дисциплината на дома и училището всички трябва да се подчинят и на строгата дисциплина на живота. На всички деца и младежи трябва да им бъде изяснено, как да приемат разумно тази дисциплина. Вярно е, че Бог ни обича, че действа за нашето щастие и че ако Неговият закон се спазваше, никога не бихме познали що е страдание; но не по-малко вярно е и това, че в този свят страданията, трудностите и мъките се появяват във всеки живот като последствия от греха. Ние бихме могли да направим на децата и младежите благодеяние за цял живот, като ги научим да посрещат смело тези трудности и товари. Нека съчувствието, което проявяваме към тях никога не поражда себесъжаление. Те се нуждаят от това, дето би ги вдъхновило и подкрепило, а не обезсилило.ВЪ 154.4

“Бъдете силни”
Те трябва да бъдат научени, че този свят не е място за парад, а бойно поле. Всички са призвани да понасят трудности и несгоди като добри войници. Трябва да са силни и мъжествени. Нека бъдат научени, че характерът се изпитва по готовността да се носи бремето и да се извършва необходимата работа, макар да не бъде призната или възнаградена от хората.ВЪ 154.5

Истинският начин за справяне с трудностите не се състои в отбягването, а в преобразяването им. Това се отнася за всички видове дисциплина - както за ранната, тъй и за по-късната. Ако ранното възпитание на детето се занемари и като последица се засилят лошите му наклонности, това ще затрудни и по-сетнешното му възпитание. Ето защо дисциплината е често един твърде болезнен процес, причиняващ страдание на по-низкото естество, понеже противоречи на неговите желания и наклонности; но пред по-висшата радост болката може да престане.ВЪ 154.6

Стъпала за възвишаване
Всяко дете и всеки младеж трябва да бъдат учени, че когато се преодоляват всяка грешка, всяко заблуждение, всяка трудност представляват стъпало към по-възвишени и по-добри неща. Всички, които са правили някога живота достоен за живеене, са постигнали успех чрез такива опитности.ВЪ 155.1

“Височините, до които велики мъже са достигнали,
не са били достигнати на един скок;
но докато другарите им са спели,
те са се изкачвали през цялата нощ.”
“Ние се издигаме с помощта на нещата на които сме стъпили;
с помощта на доброто, което сме усвоили;
на пожертваната гордост, на усмирената страст
и побеждаването на злините, които ежечасно срещаме.”
“Всички обикновени неща и всекидневни случки,
които често започват и свършват, преди да е изтекъл един час,
нашите удоволствия и нашите недоволства,
всички те са стъпала, по които можем да се изкачим нагоре.”ВЪ 155.2

“Невидимите неща”
Ние трябва да “не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите — вечни” (2 Кор. 4:18). Размяната, която правим, жертвайки себелюбиви желания и наклонности, е размяна на безценното и преходното с ценното и непреходното. Това не е жертва, а безконечна печалба.ВЪ 155.3

Любовта, която принуждава
“Нещо по-добро” е лозунгът на възпитанието, законът на всеки истински живот. Когато Христос ни моли да изоставим нещо, Той ни предлага на негово място нещо по-добро. Често младежите се стремят към цели и занимания, които не изглеждат да са лоши, но не са и най-добрите. Те отклоняват живота от най-благородната му цел. Своеволни мерки или преки обвинения не могат да накарат младежите да се откажат от нещата, които им са мили. Затова за предпочитане е да бъдат напътени към нещо по-добро от любов към показа, амбицията или самозадоволството. Доведете ги в досег с истинската красота, с по-възвишените принципи и по-благородния живот. Дайте им да видят Този, Който е “любвеобилен”. Щом веднъж погледът се насочи върху Него, животът намира своя център. Там въодушевлението, благородната преданост, пламенната преданост на младите намират своя истински идеал. Дългът става удоволствие, жертвата — радост. Най-висшата цел и най-голямата радост на един такъв живот е да почитаме Христос, да станем като Него и да работим за Него.ВЪ 155.4

“Христовата любов ни принуждава” (2 Кор. 5:14).ВЪ 155.5