Хармония между науката и природата
Тъй като книгата на природата и книгата на Божието откровение носят отпечатъка на един и същ велик Разум, те не си противоречат. Чрез различни методи и различни езици свидетелстват за същите велики истини. Науката постоянно открива нови чудеса, но разбрани правилно, те не са в противоречие с Божественото откровение. Книгата на природата и Библията се осветяват взаимно. Те ни запознават с Бога и ни учат на нещо относно законите, чрез които Той работи.ВЪ 62.2

Еволюцията на земята
Погрешните заключения от фактите, наблюдавани в природата, създало впечатлението за конфликт между науката и откровението. В старанието да бъдат съгласувани са били възприети тълкувания на Писанието, които подкопават и унищожават силата на Божието слово. Някои мислят, че геологията е в противоречие с буквалното тълкуване на Мойсеевите писания за сътворението. Твърди се, че за развитието на Земята от хаоса са били нужни милиони години и за да се нагоди Библията към това предполагаемо откритие на науката, се прибягва до заключението, че дните на сътворението са били дълги, неопределени периоди, обхващащи хиляди, а дори и милиони години.ВЪ 62.3

Библейски доклад за сътворението
Такова заключение е съвсем неуместно. Библейският доклад е без противоречия и в хармония с учението за природата. За първия ден на сътворението се казва: “И стана вечер, и стана утро, ден първи” (Бит. 1:5). Същите думи се повтарят и за всеки от последователните шест дни на първата седмица на сътворението. Писанието открива, че всеки един от тези периоди е съставлявал един завършен ден от вечер и утро, както всеки друг ден оттогава насам. А относно самото съзидателно дело Божественото свидетелство гласи: “Той каза и стана: Той заповяда и затвърди се” (Пс. 33:9). За Този, Който е могъл така да създаде неизброимите светове, колко време е било нужно да развие земята от хаоса? За да обясним Неговите дела, трябва ли да насилваме Словото Му?ВЪ 62.4

Промени при потопа
Вярно е, че намерени в земята останки свидетелстват за съществуването на хора, животни и растения, много по-големи от сега познатите. Те се смятат като доказателство, че и преди Мойсеевия доклад е имало растения и животни. Но Библейската история дава обширни обяснения за това. Развитието на животинския и растителен живот преди потопа е било много по-висше от известното оттогава насам. При потопа, повърхността на земята е била пропукана, настъпили забележителни промени и при образуването наново на земната кора са били запазени много доказателства за съществуването на живот преди потопа. Просторните гори, затрупани в земята по време на потопа и превърнали се оттогава на каменни въглища, образуват грамадните каменовъглени и петролни залежи, които служат за нашето удобство днес. Когато бъдат открити, те свидетелстват мълчаливо за истинността на Божието слово.ВЪ 63.1

Еволюцията на човека
Най-близо до теорията за еволюцията на земята е учението, което свързва развитието на човека, венецът на сътворението, с един възходящ ред от зародиши, мекотели и четвероноги животни.ВЪ 63.2

Когато вземем предвид възможностите на човека за изследване: колко кратък е животът му; колко ограничена е сферата му на действие, както и неговото зрение; колко са чести и големи грешките в неговите заключения, особено що се отнася до предполагаемите събития, обозначени с дата, по-ранна от Библейската история! Колко често предполагаемите заключения на науката биват поправяни или отхвърляни! С каква леснота понякога се намалява или увеличава с милиони години предполагаемият период, нужен за развитието на земята! И колко са противоречиви теориите, поддържани от мъжете на науката! Като знаем всичко това, ще продължаваме ли само заради “привилегията” да произхождаме от зародиши, мекотели и маймуни, да отхвърляме така величественото по своята простота обяснение на святото Слово: “И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде...” (Бит. 1:27). Ще отречем ли родословния доклад — по-благороден от всякакъв друг, съхраняващ се в царски палати — в който е отбелязано: “Сит Адамов, а Адам Божий?”ВЪ 63.3

Действието на Бога в природата
Разбрани правилно, откровенията на науката и житейските опитности са в съгласие със свидетелството на Писанието за непрекъснатото действие на Бога в природата.ВЪ 63.4

В записаната от Неемия духовна песен левитите пееха: “Ти Си Господи, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства” (Неемия 9:6).ВЪ 63.5

Всеобхващащото провидение
Що се отнася до Земята, Писанието обявява делото на сътворението за завършено. “...ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света” (Евр. 4:3). Но Божията сила продължава да поддържа обектите на Неговото творение. Пулсът не бие и дишането не се поддържа поради това, че веднъж пуснатият в действие механизъм продължава да работи чрез собствена енергия. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е доказателство за грижата на Онзи, в Когото живеем и се движим. Всяко живо създание, от най-малкото насекомо до човека, е зависимо всеки ден от Божието провидение.ВЪ 63.6

“Кой може да разумее?”
“Всички тия от Тебе очакват,
да им дадеш навреме храната.
Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават.
Прибираш ли лъха им, те умират
и връщат се в пръстта си.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята” (Пс. 104:27-30).ВЪ 64.1

“Простира севера върху празния простор;
окача земята на нищо.
Връзва водите в облаците Си,
но облакът не се продира изпод тях.
Покрива лицето на престола Си
като простира облака Си върху него.
Обиколил е водите с граница
дори до краищата на светлината и на тъмнината.”

Небесните стълбове треперят и ужасяват се от смъмрянето Му.
Развълнува морето със силата Си;
и с разума
Си поразява Рахав.
Чрез Духа Си украсява небесата;
ръката Му пробожда бягащия змей.
Ето, тия са само краищата на пътищата Му;
и колко малко шепнене ни дават да чуем за Него!
А гърма на силата Му кой може да разбере?” (Йов 26:7-10; 26:11-14).ВЪ 64.2

“Пътят на Господа е във вихрушка
и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3).ВЪ 64.3

Личен Бог
Мощната сила, която действа в цялата природа и поддържа всички неща, не е просто един всепроникващ принцип, една действаща енергия, както твърдят някои мъже на науката. Бог е дух, но е и лично същество, защото човекът е направен по Негов образ. Като лично същество, Бог е открил Себе Си в Своя Син. Исус, Който е сияние на славата на Отца “и отпечатък на Неговото същество” (Евр. 1:3), имаше на земята образа на човек. Той дойде на света като личен Спасител и като личен Спасител се възнесе в небесните дворове. Пред престола Божи за нас служи “един като Човешки Син” (Даниил 7:13).ВЪ 64.4

Пишейки чрез Светия Дух, апостол Павел заявява следното за Христа: “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото..., всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16,17). Ръката, която поддържа световете в космоса, която поддържа реда и неуморимата дейност на всички неща в Божията вселена, е ръката, която бе прободена на кръста заради нас.ВЪ 65.1

Вездесъщност; всезнание
Величието на Бога е непонятно за нас. “Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето” (Пс. 11:4). Но чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Запознат е основно с всички дела на ръцете Си и лично се интересува за тях.ВЪ 65.2

“Името Господне е за хваление.
Пак се снизхождава да приглежда
небето и земята.”

“Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
Ако взема крилата на зората
и се заселя
в най-далечните краища на морето,
и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи” (Пс. 113:3,6; 139:7-10).ВЪ 65.3

“Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища...
Ти си пред мен и зад мен
и турил си върху мене ръката Си.
Това знание е пречудно за мене;
високо е, не мога да го стигна!” (Пс. 139:2-6).ВЪ 65.4

“Ваш Баща”
Създателят на всички неща е Този, Който е наредил така чудно да се приспособят средствата към целта и резервите към нуждата. Той е, Който е предвидял в материалния свят да се задоволява всяко вродено желание. Той е, Който е създал човешката душа със способността да опознава и да люби. И не е такъв, че да не задоволява желанията на душата. Нуждите и копнежите на човешките същества в този живот на борба с грях и скръб не могат да се задоволят с никакъв неосезаем принцип, с никакво безлично същество или дух. Не е достатъчно да се вярва само в закон и сила — неща, които нямат никаква милост и никога не чуват викове за помощ. Ние имаме нужда да знаем за една всемогъща ръка, Която би ни крепила, за един вечен Приятел, Който би ни съжалил. Ние имаме нужда да улавяме една топла ръка, да се уповаваме на едно изпълнено с нежност сърце. И точно такъв ни се е открил Бог в Своето Слово.ВЪ 65.5

Тайни в природата
Който изучава тайните на природата по-задълбочено, ще осъзнае по-пълно собственото невежество и слабост. Ще разбере, че съществуват дълбочини и височини, които не може да достигне, тайни, в които не може да проникне, обширни полета от истини, които лежат пред него. Той ще бъде готов да каже заедно с Нютон: “Изглеждам като дете, което търси по крайбрежието камъчета и миди, докато пред мене се простира океанът на неизследваните истини”.ВЪ 66.1

“Чрез вяра разумяваме”
Най-задълбочените изследватели на науката са заставени да признаят, че в природата действа една безкрайна сила. За непросветения разум поученията на природата не могат да не изглеждат противоречиви и обезсърчителни, защото те могат да бъдат схванати правилно само в светлината на откровението; “С вяра разбираме” (Евр. 11:3).ВЪ 66.2

“В начало Бог създаде...” (Бит. 1:1). Единствено тук жадният за познания ум, летящ като гълъба над ковчега, може да намери почивка. Отгоре, отдолу, отвъд пребъдва безконечната Любов, която действа, за “да изпълни всяко дело на вярата” (2 Сол. 1:11).ВЪ 66.3

Божественият Учител
“...Това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20). Но тяхното свидетелство може да се разбира само с помощта на Божествения Учител. “Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (1 Кор. 2:11).ВЪ 66.4

“А кога дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина” (Йоан 16:13). Само чрез помощта на онзи Дух, Който в началото “се носеше над водата”; на онова Слово, чрез което “всичко това стана”; на “истинската светлина, която осветлява всеки човек, що иде на света” — ЦП, може да се тълкува правилно свидетелството на науката. Само под тяхно ръководство могат да се схванат нейните дълбоки истини.ВЪ 66.5

Само под ръководството на Всезнаещия при изучаване на Неговите дела, ще можем да разбираме Неговите мисли както ги разбира Той.ВЪ 66.6

УМСТВЕНА И ДУХОВНА КУЛТУРА

БИЗНЕС — ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ