Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    35— СПАСЕНИЕ ЗА ЕВРЕИТЕ

    (Тази глава е основана на Посланието към римляните)

    След като приключи с най-неотложните задачи, Павел накрая пристигна в Коринт, мястото на неговата най-напрегната работа в миналото и от известно време обект на дълбоко безпокойство. Мнозина от по-раншните вярващи все още се отнасяха с привързаност към него като към човек, донесъл им пръв светлината на евангелието. Когато ги поздрави и видя доказателствата за верността и старанието им, той се зарадва, че делото му в Коринт не е било напразно.Дa 145.1

    Вярващите тук, които някога бяха склонни да пренебрегнат своето високо призвание в Христос, бяха развили силата на християнски характер. Думите и делата им разкриваха преобразяващата Божия благодат и сега имаха активно влияние за добро в центъра на езичеството и суеверието. В обществото на обичаните си сътрудници и на тези верни новоповярвали измъченият и тревожен дух на апостола намери отдих.Дa 145.2

    По време на престоя си в Коринт Павел отдели време да потърси нови и по-широки полета за служене. Замисленото пътуване за Рим особено занимаваше мислите му. Да види християнската вяра твърдо установена в големия център на познатия свят — това бе една от най-скъпите му надежди и един от най-лелеяните планове. В Рим вече бе установена църква и апостолът желаеше да съдейства на вярващите там, за да бъде завършено делото в Италия и в други страни. За да подготви работата сред тези братя, много от които още не познаваше, той им изпрати писмо със съобщение за намерението си да посети Рим и надеждата си да забие знамето на кръста в Испания.Дa 145.3

    В Посланието към римляните Павел изложи великите принципи на евангелието. Изтъкна и своето мнение по въпросите, вълнуващи еврейските и езическите църкви. Посочи, че надеждите и обещанията, които някога принадлежаха на евреите, сега бяха предложени и на езичниците.Дa 145.4

    С голяма яснота и сила апостолът представи учението за оправданието чрез вяра в Христос. Той се надяваше, че наставлението, изпратено на християните в Рим, можеше да подпомогне и други църкви, но едва ли можеше да предвиди далеч достигащото влияние на думите си! През всички векове великата истина за оправдание чрез вяра е стояла като могъщ стълб, който да води каещите се грешници към пътя на живота. Това бе светлина, разпръснала тъмнината, обхванала ума на Лутер и разкрила му силата на Христовата кръв, светлина очистваща греха. Същата светлина е водила хиляди натоварени с грях души към истинския Източник на прощение и мир. Всеки християнин има причина да благодари на Бога за Посланието към църквата в Рим.Дa 145.5

    В това писмо Павел дава свободен израз на грижата си за евреите. Още от обръщането си във вярата той копнееше да помогне на братята си да добият ясно разбиране за евангелската вест. “Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.”Дa 145.6

    Желанието на апостола не бе обикновено. Той постоянно умоляваше Бога да работи в полза на израилтяните, които пропуснаха да разпознаят Исус от Назарет като обещания Месия. “Казвам истината в Христа — увери той вярващите в Рим, — не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа заради моите братя, моите по плът роднини: които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.”Дa 145.7

    Евреите бяха Божият избран народ, чрез когото Той възнамеряваше да благослови цялото човечество. Изсред тях Бог бе издигнал много пророци, предсказали идването на Изкупителя, който щеше да бъде отхвърлен и погубен от тези, които първи трябваше да го признаят като Обещания.Дa 146.1

    Пророк Исая, виждайки през вековете отхвърлянето на пророк след пророк и накрая отхвърлянето на Човешкия Син, бе вдъхновен да напише за приемането на Изкупителя от хората, никога не смятани за чада на Израил. Относно неговото пророчество Павел заявява: “А Исая се осмелява да каже: “Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; явен станах на тия, които не питаха за Мене”. А за Израиля казва: “Простирам ръцете си цял ден към люде непокорни и опаки”.Дa 146.2

    Макар че израилтяните отхвърлиха Неговия Син, Бог не ги отхвърли. Вижте как Павел продължава своите аргументи: “И тъй казвам: Отхвърлил ли е Бог своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? Как вика към Бога против Израиля, казвайки: “Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат”. Но що му казва Божественият отговор: “Оставил Съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала”. Така и в сегашното време има остатък, избран по благодат”.Дa 146.3

    Израил се бе спънал и паднал, но не бе невъзможно да стане отново. На въпроса: “Спънаха ли се, та да паднат?” апостолът отговаря: “Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане — богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване! Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба. Дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост тия, които са моя плът, и да спася някои от тях. Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?”Дa 146.4

    Божията цел бе Неговата благодат да се открие на езичниците, както и на израилтяните. Това беше ясно подчертано в старозаветните пророчества. Апостолът използва някои от тези пророчества в своя аргумент. “Или грънчарят няма власт над глината — пита той — с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част — съд за непочтена употреба? А какво ще кажем, ако Бог при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял, за да изяви богатството на славата Си над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? Както и в Осия казва: “Ще нарека Мои люде ония, които не бяха Мои люде, и тая възлюбена, която не беше възлюбена. И на същото място, гдето им се казва: “Не сте Мои люде, там ще се нарекат чада на живия Бог” (Римл. 9:21-26, виж Осия 1:10).Дa 146.5

    Въпреки падението на Израил като народ, сред него остана набожен остатък, който щеше да бъде спасен. Когато Спасителят дойде, верни мъже и жени приеха с радост вестта на Йоан Кръстител и така бяха водени да изследват наново пророчествата за Месия. Основаната ранна християнска църква се състоеше от верните евреи, признали Исус от Назарет и копнеещи за Неговото идване. Този е остатъкът, за който говори Павел: “А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети”.Дa 146.6

    Павел оприличава израйлевия остатък с благородна маслина, някои от клоните на която са били откършени. Той сравнява езичниците с клони от дива маслина, присадени към питомната. “Но ако някои клони са били отрязани — пише той на вярващите езичници — и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът — тебе. Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се, защото ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благодатта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.”Дa 147.1

    Чрез неверие и отхвърляне на небесното намерение за тях израилтяните като нация бяха загубили връзката си с Бога. Но клоните, които бяха отделени от маслината, Бог е способен да съедини отново с истинския Израил — остатъка, верен на Бога на техните бащи. “Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят, защото Бог може пак да ги присади — пише Павел на езичниците. — Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина! Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля само докато влезе пълното число на езичниците. И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: “Избавител ще дойде от Сион. Той ще отвърне нечестията от Якова и ето завета от Мене към тях, когато отнема греховете им”. Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. Защото както вие някога се не покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост... О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото “кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник”, или “кой от по-напред Му е дал нещо, та да Му се отплати”? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове.”Дa 147.2

    Така Павел показва, че е напълно в Божиите възможности да преобрази сърцата на евреи и на езичници и да даде на всеки вярващ в Христос благословенията, обещани на Израил. Той повтаря думите на Исая за Божия народ: “Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси, защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него”, като го извърши и свърши скоро. И както Исая е казал в по-предишно място: “Ако Господ на силите не бе ни оставил потомство, като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили”.Дa 147.3

    По времето, когато Ерусалим бе разрушен и храмът превърнат в руини, много хиляди евреи бяха продадени в робство в езически страни. Като останки на пустинен бряг, те бяха разпръснати сред народите. В продължение на осемнадесет столетия евреите се скитаха от страна в страна по света и никъде не им бе дадено правото да придобият отново древния си престиж като народ. Злословени, мразени, преследвани, от век на век страданието беше тяхно наследство.Дa 147.4

    Въпреки страшното проклятие, произнесено над евреите като народ, след като отхвърлиха Исус от Назарет, през вековете живяха много благородни, богобоязливи евреи — мъже и жени, които смирено бяха страдали. Бог бе утешавал сърцата им в бедствията и бе поглеждал с милост към ужасното им положение. Той бе чул агонизиращите молитви на тези, които с цяло сърце Го търсеха за правилно разбиране на словото Му. Някои се бяха научили да разбират смирения Назарянин, Когото праотците им отхвърлиха и разпнаха, истинския израилев Месия. Когато умовете им схващаха значението на познатите пророчества, толкова дълго затъмнявани от традицията и фалшивото тълкуване, сърцата им се изпълваха с благодарност към Бога за неизразимия с думи дар, който Той дава на всяко човешко същество, избрало да приеме Христос като личен Спасител.Дa 148.1

    За тази класа хора Исая говори в своето пророчество: “...само остатък от тях ще се спаси”. От времето на Павел до днес Бог чрез Светия Си Дух е призовавал евреите, както и езичниците. “Понеже Бог не гледа на лице” — заяви Павел. Апостолът се виждаше като длъжник “към гърци и към варвари”, както и длъжник на евреите, но никога не забрави решителните предимства, които евреите имаха пред другите, “първо защото на юдеите се повериха Божествените писания”. “...благовестието — заяви той — е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в Него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра; както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее”. Това Христово евангелие е еднакво значимо за евреи и езичници и в своето послание към римляните Павел заяви, че не се срамува от него.Дa 148.2

    Когато това евангелие бъде представено в пълнота на евреите, мнозина ще приемат Христос като Месия. Малко са християнските проповедници, чувстващи се призвани да работят за еврейския народ. Но вестите на милост и надежда в Христос трябва да бъдат предадени на онези, които често са били подминавани, както и на всички други.Дa 148.3

    В заключителното проповядване на евангелието, когато трябва да бъде извършена особена работа за пренебрегнати до този момент групи хора, Бог очаква Неговите вестители да проявят особен интерес към еврейския народ, когото ще намерят по всички краища на земята. Тъй като старозаветните писания са свързани с новозаветните чрез обяснението за вечното намерение на Йехова, за много евреи те ще бъдат като зора на ново сътворение, възкресение за душата. Видят ли Христос, проповядван чрез евангелието, изобразен в страниците на старозаветните писания, ще схванат колко ясно Новият завет обяснява Стария и техните задрямали способности ще се събудят да признаят Христос като Спасител на света. Мнозина чрез вяра ще признаят Христос като свой Изкупител. За тях ще се изпълнят думите: “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12).Дa 148.4

    Сред евреите има хора, подобно на Савел от Тарс, могъщи в писанията, и те ще провъзгласят с чудна сила неизменимостта на Божия закон. Израйлевият Бог ще направи това да стане в наши дни. Неговата ръка не се е скъсила, за да не може да спасява. Когато слугите Му работят с вяра за онези, които дълго време са били пренебрегвани и презирани, спасението Му ще се открие.Дa 148.5

    “Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом: Яков няма вече да се посрами, нито лицето му вече ще побледнее. Но когато той — ще каже, чадата му — видят делото на ръцете Ми всред себе си, те ще осветят името Ми. Да! Ще осветят Светия Яковов и ще се боят от Бога Израйлев. Също и ония, които са се заблудили духом, ще се вразумят, и които са роптаели, ще приемат поука” (Исая 29:22-24).Дa 148.6

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents