Пет дни, след като Павел пристигна в Кесария, обвинителите му пристигнаха от Ерусалим, придружени от Тертил — един оратор, когото бяха наели за съветник. Делото се насрочи бързо. Павел бе доведен пред събранието и Тертил “почна да го обвинява”. Съдейки, че върху римския управител ласкателството би имало по-голямо влияние, отколкото простото изтъкване на истината и правдата, коварният оратор започна речта си с възхваляване на Феликс. “Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ, то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.”Дa 163.2

Тертил се унижи до най-голословно хвалебствие, защото низостта в характера на Феликс бе достойна за презрение. За него се казваше, че “в практикуването на всички видове престъпления и жестокост той упражняваше силата на цар с нрав на слуга” (Тацит, “История”, Гл. 5, 9). Слушателите разбраха, че ласкателните думи на Тертил не бяха искрени, но желанието им да постигнат осъждането на Павел бе по-силно от любовта им към истината.Дa 163.3

В своята реч Тертил обвини Павел в престъпления, които, ако бяха доказани, биха довели до присъда за измяна срещу правителството. “Понеже намерихме, че тоя човек е заразител — заяви ораторът — и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес, който се опита и храма да оскверни.” Тогава Тертил изтъкна, че Лисий — началникът на гарнизона в Ерусалим, насила бе отвел Павел от евреите, когато се готвели да го съдят по своя религиозен закон, и така ги бе принудил да представят въпроса пред Феликс. Тези изявления бяха направени с намерение да повлияят на прокуратора да предаде Павел на еврейския съд. Всички обвинения бяха подкрепени буйно от присъстващите евреи, които не направиха усилия да скрият злобата си към затворника.Дa 163.4

Феликс бе достатъчно проницателен, за да прозре отношението и характера на Павловите обвинители. Знаеше с каква цел го ласкаеха и видя също, че не можаха да докажат обвиненията си срещу него. Обръщайки се към обвиняемия, той го подкани да говори за себе си. Павел не пропиля думи за комплименти, а просто изтъкна, че може с по-голямо удовлетворение да се защитава пред Феликс, тъй като сам е бил дълго време прокуратор и е запознат със законите и обичаите на евреите. Относно обвиненията срещу него доказа ясно, че нито едно от тях не е истина. Заяви, че не е предизвикал никакво размирие в която и да е част на Ерусалим, нито бе осквернил светилището. “И не са ме намерили нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с някого или да размирявам народа и те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.”Дa 163.5

Призна, че “според учението, което те наричат ерес”, той се бе покланял на Бога на своите бащи и потвърди, че винаги бе вярвал “всичко, що е по закона и е писано в пророците” и че в хармония с ясното учение на писанията бе държал вярата за възкресението на мъртвите. По-нататък заяви, че главната цел на неговия живот е: “да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците”.Дa 164.1

Откровено и прямо изтъкна причината за посещението си в Ерусалим и обстоятелствата на арестуването и на процеса си: “А след изтичането на много години дойдох да донеса милостини на народа си и приноси. А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона, освен ако е само в тоя вик, който издадох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес”.Дa 164.2

Апостолът говори със сериозна и очевидна искреност и думите му имаха сила да убеждават. В писмото си до Феликс Клавдий Лисий бе дал подобно свидетелство за поведението на Павел. Нещо повече, самият Феликс имаше по-добро познание върху еврейската религия, отколкото мнозина предполагаха. Ясното представяне на фактите по делото от страна на Павел му даде възможност да разбере още по-ясно мотивите, които ръководеха евреите в опита им да обвинят апостола в подбуждане на размирици и в предателско поведение. Управителят не искаше да изпълни желанието им, като осъди незаконно един римски гражданин, нито да им го остави да го предадат на смърт без справедлив съд. Феликс обаче не познаваше по-висок мотив от личния интерес. Той бе обладан от любов към похвалите и желание за повишение. Страхът да не оскърби евреите го въздържа да не оправдае напълно човека, за когото разбра, че е невинен. Затова реши да отложи делото, докато дойде и Лисий и каза: “Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви”. Апостолът остана затворник и Феликс нареди на стотника, назначен да пази Павел, “да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва”.Дa 164.3

Недълго след това Феликс и жена му Друсилия изпратиха да повикат Павел на лична среща, за да го изслушат “за вярата в Христа Исуса”. Те желаеха и бяха нетърпеливи да чуят тези нови истини — истини, които може би никога вече нямаше да чуят и които, ако бъдеха отхвърлени, щяха да са едно живо свидетелство срещу тях в Божия ден.Дa 164.4

Павел видя в това една дарена от Бога възможност и я използва вярно. Разбра, че стои в присъствието на човек, който имаше власт да го предаде на смърт или да го освободи, но не се обърна към Феликс и към Друсилия с хвала или ласкателство. Знаеше, че думите му ще бъдат за тях благоухание от живот за живот или за смърт, и забравяйки всички егоистични съображения, се опита да събуди в тях чувство за грозящата ги опасност.Дa 164.5

Апостолът осъзнаваше, че евангелието поставя изисквания към всички, чули думите му и че един ден те ще стоят или сред чистите и светите около великия бял трон, или сред онези, на които Христос ще каже: “Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23). Той знаеше, че трябва да срещне всеки един от слушателите си пред небесния съд и да даде сметка не само за всичко, казано и сторено от него, но и за мотивите и духа на думите и делата си.Дa 164.6

Насилствено и жестоко беше поведението на Феликс и малцина се бяха опитвали да му намекнат, че характерът и поведението му не са безгрешни. Но Павел не се боеше от човеци. Той ясно изказа вярата си в Христос и причините за нея и така бе подтикнат да говори най-вече за онези съществени черти, които така отчаяно липсваха на високомерната двойка пред него.Дa 165.1

Представи пред Феликс и Друсилия Божия характер — Неговата праведност, правда и справедливост и естеството на закона Му. Ясно показа, че задължението на човека е да живее трезво и въздържано, държейки страстите си под контрола на разума, съобразявайки се с Божия закон и опазвайки здрави физическите и умствените си сили. Заяви, че със сигурност идва ден на съд, когато всеки ще бъде награден според делата, извършени в тялото, когато ясно ще се разкрие, че богатство, пост или титли са безсилни да спечелят на човека Божието благоволение или да го освободят от резултатите на греха. Той показа, че този живот е време на подготовка за бъдещия. Който пренебрегне сегашните привилегии и възможности, би понесъл вечна загуба. Няма да му бъде дадена нова възможност.Дa 165.2

Павел особено наблегна на всеобхватните изисквания на Божия закон. Разкри как законът прониква в дълбоките тайни на човешкото нравствено естество и хвърля поток от светлина върху скритото от погледа и знанието на човека. Това, което ръцете могат да направят или езикът да изговори — това, което външният живот разкрива — показва по един несъвършен начин нравственото му естество. Божият закон изследва човешките мисли, мотиви и намерения. Осъжда тъмните страсти, скрити от погледа, завистта, омразата, сластолюбието и амбициите, злите дела, зараждащи се в тъмните ъгли на душата, но неизявени поради липса на възможност.Дa 165.3

Павел се опита да насочи умовете на слушателите си към единствената велика Жертва за греха. Той говори за жертвите, сянка на бъдещите добрини, и представи Христос като Този, Когото всичките церемонии символизираха и сочеха като единствен източник на живот и надежда за падналия човек. Свети мъже в миналото бяха спасени чрез вяра в кръвта на Христос. Като гледаха смъртната агония на жертвените животни, те виждаха през бездната на вековете Божия Агнец, Който трябваше да отнеме греха на света.Дa 165.4

Бог има право да изисква любов и послушание от всичките Си творения. Той им е дал в закона съвършен стандарт за правото, но мнозина забравят своя Създател и избират да следват собствения си път против Неговата воля. Те отговарят с враждебност на любовта, висока, колкото небето, и обширна като космоса. Бог не може да понижи изискванията на Своя закон до стандарта на злия човек, нито човекът може да задоволи със собствена сила изискванията на закона. Само чрез вяра в Христос грешникът може да бъде очистен от греха и да стане способен да отдаде послушание към закона на Създателя си.Дa 165.5

Така затворникът Павел подчерта изискванията на Божествения закон към евреи и езичници и представи Исус — презрения Назарянин, като Божи Син, Изкупител на света.Дa 165.6

Еврейската принцеса добре разбираше светия характер на този закон, който бе престъпвала така безсрамно. Но предразсъдъкът й спрямо Човека от Голгота закорави сърцето й за думите на живота. А Феликс никога преди това не бе слушал за истината и когато Божият Дух внуши убеждение в душата му, се развълнува дълбоко. Събудената сега съвест проговори и той почувства, че Павловите думи бяха истина. Спомни си своето престъпно минало. С ужасна яснота се откриха пред него тайните от младежкия му живот на морална разпуснатост и кръвопролитие и черният доклад на по-късните му години. Видя се като блудник, жесток и алчен. Никога досега истината не бе прониквала така в сърцето му. Никога душата му не бе изпълвана с такъв ужас. Мисълта, че всички тайни на престъпната му кариера бяха открити пред Божиите очи и че трябва да бъде съден според делата си, го накара да потръпне от ужас.Дa 165.7

Но вместо да позволи убеждението да го доведе до покаяние, той се опита да пропъди тези нежелани мисли. Прекъсна разговора с Павел. “Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.”Дa 166.1

Какъв огромен контраст между поведението на Феликс и това на тъмничаря във Филипи! Божиите слуги бяха доведени вързани при тъмничаря, както и Павел при Феликс. Доказателството, което те дадоха, че са поддържани от Божествената сила, радостта им при състраданията и опозоряването, безстрашното им поведение, когато земята се разлюля от земетресението, и духът им на християнско прощение убедиха сърцето на тъмничаря и, треперейки, той призна греховете си и намери прощение. Феликс се разтрепери, но не се покая. Тъмничарят прие с радост Божия Дух в сърцето и в дома си. Феликс каза на Божествения вестител да си отиде. Единият избра да стане Божие дете и наследник на небето, другият предпочете своя дял сред деятелите на нечестието.Дa 166.2

В продължение на две години срещу Павел не бяха взети по-нататъшни мерки, но въпреки това той остана в затвора. Феликс го посети няколко пъти и слушаше внимателно думите му, но истинската причина за това явно дружелюбие беше желанието му за печалба. Той намекваше, че срещу голяма сума пари Павел би могъл да придобие свободата си. Апостолът обаче имаше прекалено благородно естество, за да се освободи с подкуп. Той не бе виновен за никакво престъпление и не пожела да се унижи дотам, че да извърши каквато и да било нередност, за да спечели свободата си. Нещо повече, той беше прекалено беден, за да плати такъв откуп, дори и да имаше желание да го стори. А не желаеше заради себе си да призовава към съчувствие и щедрост обърнатите във вярата чрез своя труд. Чувстваше се в ръцете на Бога и не искаше да пречи на Божествените намерения.Дa 166.3

Накрая Феликс беше извикан в Рим поради големите злодеяния, извършени спрямо евреите. Преди да напусне Кесария, в отговор на това призоваване той реши “да спечели благоволението на юдеите”, като допусне Павел да остане в затвора. Но не успя в опита си да придобие доверието им. Позорно беше отстранен от поста си и Порций Фест бе назначен на неговото място с главна квартира в Кесария.Дa 166.4

Лъч светлина бе допуснато да изгрее над Феликс, когато Павел беседваше с него за правда, въздържание и идещия съд. Това беше изпратената от небето възможност да види и да изостави греховете си. Но той каза на Божия вестител: “Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам”. Презря последното предложение за милост и никога вече не получи друг призив от Бога.Дa 166.5

38— ЗАТВОРНИКЪТ ПАВЕЛ

40— ПАВЕЛ СЕ ОТНАСЯ КЪМ ЦЕЗАРЯ