46— НА СВОБОДА

Макар че трудът на Павел в Рим бе благословен с обръщането във вярата на много души и с подкрепата и въодушевлението на вярващите, събираха се облаци, които заплашваха не само собствената му безопасност, но и успеха на църквата. При пристигането в Рим той бе поверен на капитана на императорската гвардия — справедлив и благочестив човек, чрез чиято благосклонност той бе оставен сравнително свободен да продължи делото на евангелието. Но преди края на двегодишното затворничество този човек беше заместен от друг офицер, от когото апостолът не можеше да очаква особено благоволение.Дa 189.4

Сега евреите бяха по-активни от всякога в усилията си срещу Павел и намериха един способен помощник в лицето на блудната жена, която Нерон бе направил своя втора съпруга и която като еврейска прозелитка упражни цялото си влияние, за да помогне на убийствените им планове срещу водача на християнството.Дa 189.5

Апостолът не можеше да очаква справедливост от цезаря, към когото се бе обърнал. Нерон беше морално по-покварен, по-лекомислен по характер и в същото време способен на по-голяма жестокост от когото и да било друг преди него. Никога досега управлението не бе поверявано на по-деспотичен управник. Първата година от царуването му бе отбелязана с отравянето на по-младия му заварен брат, законния наследник на трона. От дълбочината на един порок и престъпление към други Нерон бе слизал все по-ниско, докато уби собствената си майка, а след това и жена си. Нямаше злодеяние, което не би извършил, нито коварство, което не би се унижил да стори. На всеки благороден ум той внушаваше само отвращение и презрение.Дa 189.6

Подробностите на нечестието, практикувано в неговия двор, са твърде отвратителни и ужасни, за да бъдат описани. Безкрайната му злоба пораждаше възмущение и погнуса дори в много от хората, принудени да участват в престъпленията му. Те бяха в постоянен страх какви извращения ще измисли всеки момент. Но въпреки престъпленията, които извърши Нерон, привързаността на неговите поданици не се промени. Той бе признат като абсолютен управител на целия цивилизован свят. И дори нещо повече — трябваше да приема Божествени почести и да получава поклонение като на Бог.Дa 189.7

От човешка гледна точка осъждането на Павел от един такъв съдия беше сигурно, но апостолът чувстваше, че докато е верен на Бога, няма от какво да се бои. Този, Който в миналото беше негов Защитник, можеше да го опази и от злобата на евреите, и от властта на цезаря.Дa 190.1

И Бог защити своя слуга. При разпита на апостола не бяха зачетени обвиненията, повдигнати срещу него, а противно на всеобщото очакване и в контраст с напълно чуждата на характера му справедливост, Нерон обяви затворника за невинен. Веригите на Павел бяха свалени и той стана отново свободен човек.Дa 190.2

Ако процесът се бе забавил още и ако по някаква причина апостолът се бе задържал в Рим до следващата година, без съмнение би погинал при преследването, което тогава бе предприето. По време на Павловото затворничество обърнатите към християнството бяха станали толкова много, че привлякоха вниманието и възбудиха враждата на властите. Злобата на императора беше особено засилена от обръщането във вярата на членове от собственото му домочадие и той скоро намери претекст да направи християните обект на своята безмилостна жестокост.Дa 190.3

По това време в Рим се разпали ужасен пожар, от който изгоря почти половината град. Според мълвата самият Нерон бе причинил запалването, но за да избегне подозрението, се беше прикрил под голяма щедрост в подкрепа на бездомните и бедстващите. Въпреки това бе обвинен за престъпление. Народът бе развълнуван и разярен и за да се оправдае, а също и за да отърве града от една група хора, от която се боеше и която мразеше, той насочи обвинението към християните. Неговият замисъл успя и хиляди Христови последователи — мъже, жени и деца — бяха предадени на жестока смърт.Дa 190.4

На Павел беше спестено това жестоко преследване, защото скоро след освобождаването си напусна Рим. Той използва този последен свободен период, за да работи усилено сред църквите. Постара се да установи по-здраво единство между гръцките и източните църкви и да утвърди умовете на вярващите против фалшивите учения, които се промъкваха, за да покварят вярата.Дa 190.5

Процесите и тревогите, които бе изживял, бяха изчерпали физическите му сили. Тежеше му и бремето на годините. Той почувства, че е към края на дейността си и колкото повече се скъсяваше времето на неговия труд, усилията му ставаха по-активни. Изглежда усърдието му нямаше граници. Решителен в намеренията си, готов за действие, силен във вяра, той пътуваше от църква към църква в много страни и се стараеше по всякакъв начин според силите си да укрепи ръцете на вярващите, за да могат да извършат точно делото за спечелване на души за Исус и във времето на изпит, което вече започваше, да останат твърди за евангелието като вярно свидетелстват за Христос.Дa 190.6