Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Деянията на апостолите

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    14— ТЪРСАЧ НА ИСТИНАТА

    (Тази глава е основана на Деяния 9:32-11:18)

    По време на своята служба апостол Петър посети вярващите в Лида. Тук излекува Еней, който осем години бе прикован на легло от парализа. “Енее, Исус Христос те изцелява - каза апостолът. — Стани, направи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.”Дa 50.4

    В Йопия, близо до Лида, живееше една жена, на име Тавита, чиито добри дела й бяха спечелили любовта на всички. Тя бе достойна ученичка на Исус и животът й бе изпълнен с деяния на милост. Знаеше кои се нуждаеха от удобно облекло и от съчувствие и щедро служеше на бедните и натъжените. Сръчните й пръсти бяха по-работливи от езика й.Дa 50.5

    “И през тия дни тя се разболя и умря.” Църквата в Йопия осъзна загубата. Чувайки, че Петър бил в Лида, вярващите изпратиха вестители “да го помолят” бързо да дойде. “И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.” Като се има предвид животът на служба на Тавита, не бе чудно, че всички я оплакваха, че искрени сълзи падаха върху безжизненото й тяло.Дa 50.6

    Сърцето на апостола се трогна от съчувствие към скръбта им. Тогава нареди плачещите да излязат от стаята, коленичи и се помоли горещо на Бога да възстанови живота и здравето на Тавита. Обръщайки се към тялото, той каза: “Тавито, стани! И тя отвори очите си и като видя Петра, седна”. Тавита бе много полезна за службата в църквата и Бог намери за нужно да я върне от царството на неприятеля, за да може умението и енергията й да бъдат благословение и за други, а също чрез тази проява на Неговата сила да се укрепи Божието дело.Дa 50.7

    Докато Петър бе в Йопия, Бог го призова да занесе евангелието на Корнилий в Кесария.Дa 50.8

    Корнилий бе римски стотник. Той бе богат, с благороден произход и заемаше пост на доверие и почит. Езичник по рождение, по обучение и образование, от контакта си с евреите той бе придобил знания за Бога. Бе Му се поклонил с предано сърце и показваше искреността на вярата си в съчувствие към бедните. Известен бе наблизо и далеч с благотворителността и с праведния си живот, които му бяха изградили добро име и сред евреите, и сред езичниците. Влиянието му бе благословение за всички, с които общуваше. Вдъхновеният доклад го описва като мъж “благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, и раздаваше много милостини на людете и непрестанно се молеше на Бога”.Дa 50.9

    Вярвайки в Господа като творец на небето и земята, Корнилий го почиташе и признаваше Неговия авторитет. Търсеше съвета Му във всичките си житейски дела. Бе верен на Йехова в личния си живот и в служебните си задължения. В дома си бе издигнал олтар на Бога, защото не се осмеляваше да осъществява плановете си или да носи отговорностите си без Божията помощ.Дa 51.1

    Макар че вярваше в пророчествата и очакваше да дойде Месия, Корнилий не познаваше евангелието, разкрито в живота и в смъртта на Христос. Той не бе член на еврейската църква, защото равините щяха да го смятат за езичник и нечист. Но същият свят Наблюдател, който каза на Авраам: “Аз го познавам”, познаваше и Корнилий. Той му изпрати вест направо от небето.Дa 51.2

    Ангелът се яви на Корнилий по време на молитва. Когато стотникът чу да се призовава името му, се уплаши, но разбра, че вестителят бе дошъл от Бога, и каза: “Що е, Господи?” Ангелът отговори: “Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати човеци в Йопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето.”Дa 51.3

    Изключителната точност на тези наставления, в които бе назовано дори местоживеенето на човека, у когото пребиваваше Петър, показва, че небето е запознато с живота и делата на хората където и да се намират те. Бог познава отблизо преживяванията и работата на скромния работник, както и на царя, седящ на трона си.Дa 51.4

    “И сега изпрати човеци в Йопия да повикат едного Симона...” — така Бог даде доказателство за отношението Си към евангелското служене и към Своята организирана църква. Ангелът не бе упълномощен да разкрие на Корнилий историята на кръста. Човек като самия стотник, подвластен на човешките слабости и изкушения, трябваше да му разкрие разпнатия и възкресен Спасител.Дa 51.5

    За Свои представители сред хората Бог не избира ангели, които никога не са падали, а човешки същества с чувства като техните, стремящи се към спасение. Христос прие човешко естество, за да може да стигне до човека. За спасението на света бе необходим Богочовек Спасител, а на човека бе поверена святата задача да възвестява “неизследимото Христово богатство”.Дa 51.6

    В Своята мъдрост Господ свързва хора, които търсят истината, с хора, които я познават. Планът на небето е получилите светлина да я предават на живеещите в тъмнина. Човекът, който черпи своята сила от великия Извор на мъдрост, е извършителят, чрез когото евангелието влияе с преобразяващата си сила върху ума и сърцето.Дa 51.7

    Корнилий с радост се подчини на видението. Когато ангелът си отиде, стотникът “повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха; и като им разказа всичко, прати ги в Йопия”.Дa 51.8

    След разговора си с Корнилий ангелът отиде при Петър в Йопия. В това време Петър се молеше на покрива в дома, където се бе настанил. И ние четем, че “като огладня, поиска да яде, но докато приготвяха, той дойде в изстъпление”. Не само за физическа храна бе гладен Петър. Когато погледна от покрива към града Йопия и неговата околност, почувства жажда да спаси своите сънародници. Обзе го силно желание да им разкрие чрез писанията пророчествата за страданията и смъртта на Христос.Дa 51.9

    Във видението си Петър “видя небето отворено и някакъв съд като голяма плащаница да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни, и небесни птици. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето”.Дa 52.1

    Това видение бе за Петър и укор, и наставление. То му разкри Божията цел — че чрез смъртта на Христос езичниците трябваше да станат сънаследници с евреите в благословенията на спасението. Още никой ученик не бе проповядвал евангелието на езичниците. Според учениците стената на разделение, съборена от смъртта на Христос, още съществуваше и те бяха насочили усилията си за работа сред евреите, защото гледаха на езичниците като на изключени от благословенията на евангелието. Сега Господ се опита да поучи Петър за световния обхват на Божествения план.Дa 52.2

    Много от езичниците бяха слушали с интерес проповедта на Петър и на другите апостоли и мнозина от гръцките евреи вярваха в Христос. Но обръщането във вярата на Корнилий трябваше да бъде явление от извънредна важност.Дa 52.3

    Дошло бе време да се разкрие изцяло един нов етап в делото на Христовата църква. Вратата, която мнозина от еврейските новоповярвали бяха затворили за езичниците, сега трябваше да се отвори. На езичниците, които приемаха евангелието, трябваше да се гледа като на равни с еврейските ученици, като при това не бе нужно да се спазва ритуалът на обрязването.Дa 52.4

    Колко внимателно подейства Господ, за да отстрани предразсъдъка към езичниците, така здраво вкоренен в ума на Петър от еврейското му образование. Чрез видението за плащаницата и съдържанието й Той се опита да премахне от ума на апостола този предразсъдък и да го поучи на важната истина, че в небето няма разлика между хората, че евреин и езичник са еднакво скъпоценни в Божиите очи, че чрез Христос езичникът може да стане участник в благословенията и привилегиите на евангелието.Дa 52.5

    Докато Петър разсъждаваше върху значението на това видение, хората, изпратени от Корнилий, пристигнаха в Йопия и се спряха пред вратата на дома, където бе отседнал. Тогава Духът му каза: “Ето, трима човеци те търсят. Стани, слез, та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз Съм ги изпратил.”Дa 52.6

    За Петър тази заповед бе изпитваща и с нежелание пое задължението, с което бе натоварен, но не посмя да не се подчини. “...слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?” Те му разкриха особеното си поръчение: “Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свят ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.”Дa 52.7

    Послушен на наставленията, току-що получени от Бога, апостолът обеща да отиде с тях. На следната утрин тръгна за Кесария, придружен от шестима братя. Те трябваше да бъдат свидетели на всичко, което щеше да каже или извърши при посещението. Защото знаеше, че ще бъде призован да дава сметка за такова пряко нарушение на еврейските учения.Дa 52.8

    Когато влезе в къщата на езичника, Корнилий не го поздрави като обикновен посетител, а като почетен от небето и изпратен при него от Бога. Според обичая на Изтока се коленичеше пред княз или друга високопоставена личност и децата се покланяха пред своите родители. Но Корнилий, изпълнен с преклонение пред човека, изпратен от Бога да го поучи, падна пред нозете на апостола и му се поклони. Петър се ужаси от това, вдигна го и каза: “Стани, и сам аз съм човек.”Дa 52.9

    Докато вестителите на Корнилий бяха отишли да изпълнят поръчението му, той “бе свикал роднините си и близките си приятели”, за да чуят и те проповядването на евангелието. Когато Петър пристигна, намери голяма група, очакваща с нетърпение да го чуе.Дa 53.1

    На събраните апостолът заговори първо за обичая на евреите, според който е незаконно да се смесват с езичници — за тях това е оскверняване на церемониала. “Вие знаете — каза той — колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист. Затова, щом ме повикахте, дойдох, без да възразявам. И тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?”Дa 53.2

    Тогава Корнилий сподели своето преживяване и думите на ангела, като каза в заключение: “Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъстваме тука пред Бога, за да чуем все, що ти е заповядано от Господа.”Дa 53.3

    Петър каза: “Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.”Дa 53.4

    Тогава на тази група внимателни слушатели апостолът проповядва Христос — Неговия живот, чудесата Му, предаването и разпятието Му, Неговото възкресение и възнесение и делото Му в небето като представител и застъпник на човека. Когато Петър разкри на присъстващите Исус като единствена надежда на грешника, сам разбра още по-пълно значението на видението, което бе получил, и сърцето му се озари от духа на представяната истина.Дa 53.5

    Изведнъж беседата бе прекъсната от изливането на Светия Дух. “Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха, загдето дарът на Светия Дух се изля и на езичниците; защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога.Дa 53.6

    Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние? И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа.”Дa 53.7

    Така евангелието бе занесено на онези, които бяха странници и чужденци и ги направи съграждани на светиите и членове на Божието домочадие. Обръщането във вярата на Корнилий и неговия дом бе само първият плод на една жетва, която трябваше да се събере. От този дом се разнесе изобилна благодат в езическия град.Дa 53.8

    Днес Бог търси души и сред високопоставени и сред обикновени хора. Има много като Корнилий, които Господ желае да свърже със Своето дело в света. Техните симпатии са на страната на Господния народ, но връзките със света ги държат здраво. От тях се изисква морална смелост, за да застанат на страната на Христос. За тези души, които са в толкова голяма опасност поради своите отговорности и обкръжение, трябва да бъдат положени особени усилия.Дa 53.9

    Бог призовава ревностни, скромни работници да разнесат евангелието на по-висшите класи. Ще стават чудеса на истински духовни промени, чудеса, които сега не се виждат. Чудодейният Бог се досяга и до най-великите хора на тази земя. Ако работещите заедно с него са човеци с възможности, извършват задълженията си смело и вярно, Бог ще обръща към Себе си личности на отговорни постове, надарени с ум и влияние. Чрез силата на Светия Дух мнозина ще приемат Божествените принципи. Обърнати към истината, в Божията ръка те ще бъдат средства за разнасяне на светлината. Ще имат особена грижа за други души от тази пренебрегната класа. Времето и парите им ще бъдат посветени на делото Господне и църквата ще придобие нов успех и сила.Дa 53.10

    Тъй като Корнилий живееше послушен на всички наставления, Бог така нареди нещата, че да му бъде предадено още от истината. Вестител от небесните дворове бе изпратен при римския офицер и при Петър, за да може Корнилий да бъде свързан с този, който можеше да го въведе в по-голямата светлина.Дa 54.1

    В нашия свят има хора, стоящи по-близо до Божието царство, отколкото предполагаме. В този тъмен свят на грях Господ има много скъпоценни камъни, към които ще упътва своите вестители. Навсякъде има хора, които ще застанат на страната на Христос. Мнозина ще оценят Божието царство над земните предимства и ще станат верни носители на светлината. Подтикнати от Христовата любов, те ще поканят други да дойдат при Него.Дa 54.2

    Когато братята в Юдея чуха, че Петър отишъл в дома на езичник и проповядвал на събралите се, те се изненадаха и натъжиха. Страхуваха се, че такава дръзка постъпка щеше да даде повод за противопоставяне на собственото му учение. Когато се видяха с него, посрещнаха го със строг укор, казвайки: “При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.”Дa 54.3

    Петър им изложи целия случай. Свърза своите действия с видението и изложи доказателството, че то го е подтикнало да не съблюдава вече церемониалното разделение на обрязани и необрязани и да не гледа на езичниците като на нечисти. Разказа им за дадената му заповед да отиде при тях, за идването на вестителите, за пътуването си до Кесария и за срещата с Корнилий. Предаде им и съдържанието на разговора, в който стотникът му бе разкрил видението, научило го да изпрати хора да го повикат.Дa 54.4

    “И когато почнах да говоря — разказа той, — Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало. Тогава си спомних думата на Господа как каза: Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух. И тъй ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да възпрепятствам Бога?”Дa 54.5

    Чули този разказ, братята замълчаха, убедени, че постъпката на Петър бе точно изпълнение на Божия план и че техните предразсъдъци и ограничения бяха твърде противопоставящи се на духа на евангелието. Те прославиха Бога с думите: “Значи и на езичниците Бог даде покаяние за живот”.Дa 54.6

    Така без спорове предразсъдъкът бе съборен, ограниченията, установени от вековния обичай — изоставени, и се отвори път за проповядване на евангелието на езичниците.Дa 54.7

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents