Жива вяра

В сърцето на Христовия последовател трябва да пребъдва жива вяра, защото без нея е невъзможно да се угоди на Бога. Вярата е ръката, която се хваща за Божествената помощ, тя е средството, което кара подновеното сърце да тупти... в такт с Христовото сърце.BKM 39.3

В усилията си да стигне своя дом орелът често бива изблъскван от бурята надолу към тесните планински дефилета. Черни намръщени облаци се носят между него и слънчевите висини, където е гнездото му. За известно време той изглежда объркан и се стрелка ту насам, ту натам, удряйки с мощните си криле, като че иска да отблъсне гъстите облаци. В напразните си усилия да намери изход от своя затвор той събужда с дивия си крясък планинските гълъби. Накрая се стрелка нагоре в мрака и надава пронизителен тържествуващ крясък, а миг по-късно се озовава в спокойната слънчева светлина горе. Мракът и бурята са останали долу, а около него грее небесната светлина. Той стига до любимия си дом там горе на високата канара и е удовлетворен. Но точно през мрака трябваше да премине той, за да стигне до светлината. Струваше му усилия, но е възнаграден, постигнал е целта, към която се стремеше.BKM 39.4

Това е единственият път, който можем да следваме като Христови ученици. Трябва да упражняваме онази жива вяра, която прониква през облаците — дебела стена, отделяща ни от небесната светлина. Предстои ни да изкачим височина на вяра, където всичко е мир и радост в Светия Дух.BKM 39.5