Христос живя живот на труд и жертва за нас, а ние не можем ли да се отречем (отричаме) от себе си за (заради) Него? Изкуплението, което направи за нас и правдата, която Той очаква да ни даде не са ли теми достойни да заемат нашият ум (нашите умове)? Ако младежите черпят от склада на библията съкровищата, които тя съдържа, ако размишляват върху прощението, мира и вечната правда, която (които) увенчават един живот на себеотрицание, няма да имат желание за съмнителното възбуждение на забавленията.BKM 151.4

Христос се радва, когато мислите на младежите са заети с великите и облагородяващи теми на спасението. Той влиза в сърцата на всички такива младежи като постоянен гост, изпълвайки ги с радост и мир. А любовта на Христос в душата е като “извор на вода, извиращ за живот вечен”... Изповядващите тази любов, ще намират наслада в това да говорят за нещата, които Бог е приготвил за тези, които Го обичат.BKM 151.5

Вечният Бог е очертал разграничителната линия между светите (светия) и грешниците (грешника), между обърнати и необърнати (между покаяните и непокаяните). Тези две класи не се смесват една с друга незабележимо както цветовете на дъждовната дъга, но са ясно разграничими по между си както пладне и среднощ. Божият народ не може безопасно да встъпва в интимни връзки с онези, които познават истината, но не я практикуват. Патриарх Яков, когато говори за някои постъпки на синовете си, които предизвикваха у него ужас, възкликваше: “В съвета им да не участваш, душо моя, към събранието им да се не присъединиш…” Той чувстваше, че собствената му чест ще бъде компрометирана, ако се свързва с грешниците, за да върши нещата, които те правят. Той издигаше тревожният сигнал предупреждаващи ни да страним от такива лоши компании, да не би да бъдем опетнени от злото. А и Светия Дух чрез апостол Павел изговаря подобно предупреждение: “Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте” (“Младежки наставник” от 4 февруари 1897 г.).BKM 151.6

Фини, коварни влияния

Допустими събирания