Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Желанието На Вековете

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    60. Законът на новото царство

    Тази глава е основана на Матей 20:20-28; Марко 10:32-45; Лука 18:31-34.

    Наближаваше празникът Пасха и Исус тръгна отново към Ерусалим. В сърцето Му цареше мир от пълното единство с волята на Бог Отец и Той с готовност Се беше устремил към мястото, където щеше да се пожертва. Учениците Му обаче бяха обхванати от чувство на неизвестност, съмнение и страх. Спасителят “вървеше пред тях, а те се учудваха и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх”.ЖВ 174.3

    Христос пак събра дванадесетте ученици и още по-ясно от всеки друг път им разкри предстоящото Си предаване и страдания. “Ето — каза Той, — ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците, ще Му се поругаят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият. А след три дни ще възкръсне. Но те не разбираха нищо от това. И тая дума беше скрита за тях и не разбираха това, което се казваше.”ЖВ 174.4

    Не бяха ли проповядвали само допреди малко, че “Божието царство е наближило”? Не беше ли обещал Христос, че много хора ще седнат заедно с Авраам, Исаак и Яков в царството на Бога? Не беше ли обещал на всички, които бяха оставили нещо заради Него, че ще получат стократно още в този живот, а ще имат дял и в Божието царство? А специално на дванадесетте не беше ли обещал високи и почетни постове в Своето царство — да седят на престоли и да съдят дванадесетте племена на Израил? Даже и сега бе казал, че всички неща, писани за Него в книгите на пророците, трябва да бъдат изпълнени. А не бяха ли точно пророците предсказали блясъка и славата на царуването на Месия? В светлината на тези мисли Неговите думи за предателство, преследване и смърт изглеждаха неясни и недействителни. Каквито и трудности да се изпречеха, те вярваха, че това царство ще бъде основано скоро.ЖВ 174.5

    Йоан, синът на Заведей, беше един от първите двама ученици, последвали Исус. Той и брат му Яков бяха сред първата група ученици, пренебрегнали всичко, за да Му служат. С готовност бяха оставили и дом, и приятели, само и само да бъдат с Христос. Бяха ходили и разговаряли с Него, бяха оставали насаме вкъщи, бяха и на публични събирания. Исус бе успокоявал страховете им, избавял ги бе от опасност, облекчавал бе страданията им, утешавал ги бе в скръбта им и с търпение и нежност ги бе поучавал, докато сърцата им сякаш се съединиха с Неговото и в пламенната си любов към Христос те копнееха да бъдат най-близо до Него в царството Му. Винаги когато се отдадеше случай, Йоан заемаше мястото най-близо до Спасителя, а Яков копнееше да бъде почетен със също такава тясна близост с Христос.ЖВ 174.6

    Майка им бе привърженичка на Исус и с готовност бе давала средства за някои Негови нужди. В своята майчина любов и амбиция за синовете си тя пожела те да заемат най-почетното място в новото царство. И ги накара да поискат това от Христос.ЖВ 174.7

    Така че и майката, и синовете дойдоха заедно при Исус, молейки Го Той да изпълни копнежа на сърцата им. “Какво желаете да ви сторя?” — попита Той. Майката отговори: “Заповядай тия мои двама сина да седнат един отдясно Ти и един отляво Ти в Твоето царство!”ЖВ 174.8

    Исус се отнесе нежно към тях, не ги укори за себелюбието им да търсят предимство пред братята си. Четеше в сърцата им, знаеше колко дълбоко са привързани към Него. Любовта им не беше само естествено човешко чувство. Макар и опетнена от земния им произход, тя извираше от Неговата изкупителна любов. Той не искаше да укорява, но да засили и да очисти. И каза: “Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз имам да се кръстя?” Те си спомниха загадъчните Му думи за изпитания и страдания, но въпреки това отговориха уверено: “Можем!” За тях беше чест да докажат верността си към своя Господ, като споделят всичко, което трябваше да Му се случи.ЖВ 174.9

    “Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите” — каза Той. Пред Исус стоеше кръст вместо престол с двама престъпници, един отдясно и друг отляво. Йоан и Яков наистина щяха да споделят страданията на своя Учител. Единият щеше да загине от меч, а другият щеше най-дълго от всички да понася труд, обвинения и преследване.ЖВ 174.10

    “Но да седнете отдясно Ми и отляво Ми — продължи Той — не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е приготвено от Отца Ми.” В царството на Бога високият пост не може да се придобие чрез протежиране. Не може нито да се спечели, нито да се получи като подарък в резултат на своеволно решение. Той е последица от един характер. Короната и престолът са символи на постигнато вече състояние. Те са външните белези на победата чрез нашия Господ Исус Христос над собственото “аз”.ЖВ 175.1

    Много години по-късно, когато Йоан беше вече постигнал пълна хармония с Христос чрез участието в страданията Му, Господ разкри на този ученик кое е условието за близост с Него в Неговото царство. “На този, който победи — каза Христос, — ще дам да седне с Мене на Моя престол.” “Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, отгдето няма да излезе вече вън и ще напиша на него името на Моя Бог, ще напиша на него- и Моето ново име” (Откр. 3:21,12). Същото написа и апостол Павел: “Защото аз вече ставам принос и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих. Отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в оня ден” (2Тимотей 4:6-8).ЖВ 175.2

    Най-близо до Христос е този човек, който е пил най-много от духа на Неговата себепожертвувателна любов — любов, която “не завижда, не се превъзнася, — не търси своето, не се раздразнява, не търси сметка за зло” (1Кор. 13:4,5) — любов, която подтиква ученика така, както подтикваше нашия Господ да отдава всичко, да живее, да се труди и да се жертва дори до смърт за спасението на човечеството. Този дух се проявяваше в живота на Павел. Той казваше: “Защото за мен да живея е Христос” — понеже животът му разкриваше пред хората Христос, “а да умра — придобивка” — придобивка за Христос. Самата смърт щеше да изяви силата на Неговата благодат и да събере души за Него. “Ще възвелича Христа в тялото си — каза той — било чрез живот или чрез смърт” (Филип. 1:21,20).ЖВ 175.3

    Когато десетимата ученици чуха искането на Яков и Йоан, останаха крайно недоволни. Най-високото място в царството — към него се стремеше всеки един и искаше да го запази за себе си. И те се разгневиха, понеже смятаха, че двамата ученици са спечелили някакво мнимо предимство пред тях.ЖВ 175.4

    Борбата за първенство, която този път обещаваше да бъде най-голямата досега, пак щеше да избухне, когато Исус повика и каза на изпълнените с негодувание ученици: “Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, но между вас не ще бъде така.”ЖВ 175.5

    В земните царства постът означаваше себевъзвеличаване. Смяташе се, че народът трябва да съществува за благото на управляващата класа. Богатството, образованието, влиянието — това бяха все средствата за контрол над масите, за полза на водачите. По-висшата класа трябваше да мисли, да решава, да се наслаждава и да управлява. По-нисшите трябваше да се покоряват и да служат. Религията, както всяко друго нещо, бе въпрос на власт. От народа се очакваше да вярва и да изпълнява онова, което наредяха неговите ръководители. Правото на човека да мисли и действа самостоятелно и по убеждение не се признаваше изобщо.ЖВ 175.6

    Христос основаваше царство на съвършено други принципи. Той призоваваше хората не към власт, а към служба — силните да носят немощите на слабите. Властта, положението, талантите, образованието задължаваха повече техните притежатели да служат на своите ближни. Даже и на най-нисшия от Христовите ученици се каза: “Защото всичко това е заради вас” (2Кор. 4:15).ЖВ 175.7

    “Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.” Христос облекчаваше в пълния смисъл на думата грижите на Своите ученици, носеше товарите им. Той споделяше тяхната бедност, постоянно практикуваше себеотрицание заради тях, вървеше пред тях, за да изглажда трудностите и скоро щеше да привърши делото Си на Земята, като пожертва живота Си. Христовият принцип на действие трябва да движи и членовете на църквата, която е Неговото тяло. Основата на спасението е любов! В царството на Христос най-великите хора са тези, които следват дадения от Него пример и действат като пастири на Неговото стадо.ЖВ 175.8

    Думите на Павел разкриват в какво се състои истинското достойнство и почест в християнския живот. “Защото, при все че Съм свободен от всичките човеци, Аз заробих Себе Си за всички”, “като търся не Своята Си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят” (1Кор. 9:19, 10:33).ЖВ 175.9

    По въпросите на съвестта човекът трябва да бъде оставен свободен. Никой не трябва да упражнява контрол над чужд ум, да съди вместо другия или да определя какви да бъдат задълженията му. Бог дава на всяка душа свобода да мисли и да следва собствените си убеждения. “Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.” Никой няма право да слива своята индивидуалност с тази на другия. По всички принципни въпроси “всеки да бъде напълно уверен в своя ум” (Римл. 14:12,5). В царството на Христос няма господарски гнет, нито действие по принуда. Небесните ангели не идват на Земята, за да властват и да изискват почит, но са пратеници на милостта — помагат на хората, за да се извиси и облагороди човечеството.ЖВ 175.10

    Принципите, изложени в поученията на Спасителя, както и самите думи с тяхната Божествена красота се задържаха в паметта на любимия ученик. Основният мотив на свидетелството на апостол Йоан чак до края на живота му бе: “Защото поръчката, която чухте отначало, е това — да любите един другиго”. “От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за мнозина, така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята” (1Йоаново 3:11,16).ЖВ 175.11

    Такъв беше духът, който преобладаваше в първата църква. След изливането на Светия Дух “множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо”. “Но и никой от тях не беше в лишение.” “И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше над всички тях” (Деян.4:32-34).ЖВ 176.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents