Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Желанието На Вековете

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    14. “Намерихме Месия”

    Тази глава е основана на Йоан 1:19-51.

    По това време Йоан Кръстител проповядваше и кръщаваше във Витавара, отвъд Йордан. Не беше далеч мястото, където Бог бе спрял течението на реката, за да мине Израил през нея. Наблизо бе Ерихонската крепост, разрушена от небесните армии. Сега споменът за тези събития се съживи и събуди вълнуващ интерес към вестта на Кръстителя. Този, Който бе извършил толкова чудеса в миналото, нямаше ли отново да покаже силата Си за освобождението на Израил? Такива мисли възбудиха сърцата на народа, който всеки ден се тълпеше край бреговете на Йордан.ЖВ 37.8

    Проповядването на Йоан бе направило толкова дълбоко впечатление на народа, че привлече и вниманието на религиозните власти. Римляните се отнасяха с подозрение към всяко народно събиране, защото се опасяваха от въстание, а всяко нещо, което подсказваше надигането на народа, предизвикваше страховете на еврейските управници. Йоан не бе поискал разрешение за своята дейност, с което показа, че не признава властта на Синедриона. Той бе укорил управниците и народа, фарисеите и садукеите. Но хората го следваха с готовност. Интересът към неговото дело явно растеше непрекъснато. Макар да не се бе съобразявал с тях, членовете на Синедриона смятаха, че като народен учител трябва да бъде под тяхно разпореждане.ЖВ 38.1

    Синедрионът се състоеше от членове, избрани между свещениците, от главните управници и учителите на народа. Първосвещеникът бе обикновено председателят. Всички членове на Синедриона трябваше да бъдат хора на почетна възраст, макар и не твърде стари. Учени хора, вещи не само в еврейската религия и история, но и в общото знание. Те трябваше да бъдат без физически дефект, трябваше да бъдат женени мъже, бащи и повече от другите трябваше да бъдат хуманни и разсъдливи. Събираха се в едно помещение, свързано с храма в Ерусалим. В дните на еврейската независимост Синедрионът бе върховният съд на народа, който притежаваше и светска, и духовна власт. Макар и сега подчинени на римския управител, Синедрионът все още упражняваше силно влияние в гражданските и религиозните въпроси.ЖВ 38.2

    Синедрионът не можеше да отсрочва повече разследването на Йоановото дело. Някои си спомняха откровението, дадено на Захария в храма, и пророчеството на бащата, в което бе посочил детето си като вестител на Месия. През тридесетгодишните размирици и промени тези неща бяха в голяма степен забравени. Но отново си спомниха за тях чрез вълнението, предизвикано от Йоановата служба.ЖВ 38.3

    Отдавна Израил нямаше пророк, такава реформация и такъв напредък отдавна не бяха виждани. Изискването за изповядване на греха изглеждаше ново и необичайно. Мнозина от водачите отиваха да слушат Йоановите апели и изобличения, които ги подтикваха да разкрият тайните на собствения си живот. Но неговата проповед беше пряко съобщение за Месия. Той добре познаваше пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, стигащи до идването на Месия, и знаеше, че те са почти в своя край, а всички бяха нетърпеливи да участват в тази ера на национална слава, която се очакваше. Така силен бе народният ентусиазъм, че Синедрионът скоро се почувства задължен или да изрази своето одобрение, или да отхвърли Йоановото дело. Вече губеше властта си над народа. Повдигаше се сериозен въпрос каква позиция да се заеме. В надеждата за някакво разрешение изпратиха при река Йордан делегация от свещеници и левити да беседват с новия учител.ЖВ 38.4

    Беше се събрало голямо множество, заслушано в думите му, когато делегатите се приближиха. Гордите равини пристъпиха с властен израз, предназначен да респектира народа и да внуши у пророка уважение към тях. Тълпата с уважение, почти със страх, се отдръпна да им отвори път. Облечени с богатските си дрехи, горди със своя ранг и власт, големците застанаха пред пророка от пустинята.ЖВ 38.5

    “Ти кой си?” — попитаха го те.ЖВ 38.6

    Знаейки какво има в мислите им, Йоан отговори: “Не съм аз Христос.”ЖВ 38.7

    “Тогава що? Илия ли си?” “Не съм.” “Пророк ли си?” “Не съм.”ЖВ 38.8

    “Кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили? Що казваш за себе си?”ЖВ 38.9

    “Аз съм “глас на едного, който вика в пустинята; прав направете пътя за Господа”, както рече пророк Исая.”ЖВ 38.10

    Писанието, към което Йоан се отнесе, бе прекрасното пророчество на Исая: “Утешавайте, утешавайте людете Ми. Говорете по сърцето на Ерусалим и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни. Че беззаконието му се прости- Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места поле; и славата на Господа ще се яви, и всяка твар купно ще я види” (Исая 40:1-5).ЖВ 38.11

    В древността, когато някой цар трябваше да пътува през рядко населени области от своето владение, пред царската колесница се изпращаха група хора, за да изравнят стръмните места и да попълнят ямите, за да пътува царят безопасно и без мъчнотии. Пророкът използва този обичай, за да илюстрира делото на евангелието. “Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши.” Когато Божият Дух с Неговата чудна събуждаща сила докосва душата, Той снишава човешката гордост. Тогава светски удоволствия, ранг и власт се виждат без стойност. “Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието за Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2Кор. 10:5). Тогава смирението и саможертвената любов, толкова малко ценени сред хората, биват издигнати като единствено достойни. Това е делото на евангелието, част от което бе Йоановата вест.ЖВ 38.12

    Равините продължиха да питат: “А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?” Думата “пророкът” се отнасяше за Мойсей. Юдеите бяха склонни да вярват, че Мойсей ще бъде възкресен от мъртвите и взет в небето. Не знаеха, че той вече бе възкресен. Когато Кръстителят започна службата си, мнозина помислиха, че може би той е пророкът Мойсей, възкресен от мъртвите, защото отлично познаваше пророчествата и израилевата история.ЖВ 38.13

    Вярваше се, че преди идването на Месия Илия лично ще се яви. Йоан отрече това очакване, но думите му имаха дълбоко значение. По-късно Исус каза за Йоан: “И ако искате да го приемете, да знаете, тоя е Илия, който имаше да дойде” (Матей 11:14). Йоан дойде в духа и силата на Илия да извърши такова дело, каквото бе извършил Илия. Ако евреите бяха приели вестта му, то щеше да се осъществи, но те не я приеха. За тях той не беше Илия. И Йоан не можа да изпълни за тях мисията, за която беше дошъл.ЖВ 38.14

    Мнозина от събраните край Йордан присъстваха и при кръщението на Исус. Но знамението се откри само на малък брой. В предишните месеци от службата на Кръстителя голяма част от хората не обърнаха внимание на призива за покаяние. По този начин те бяха закоравили сърцата си и затъмнили разсъдъка си. И когато Небето даде своето свидетелство за Исус при кръщението Му, те не го разбраха. Очи, които никога не бяха се обръщали с вяра към Невидимия, не видяха и откровението на Божията слава. Уши, които никога не бяха слушали Неговия глас, не чуха и думите на свидетелството. Така е и днес. Често присъствието на Христос и службата на ангелите се проявяват в събранията на хората, но мнозина не ги различават. Те не виждат нищо особено. Но за някои присъствието на Спасителя се разкрива. Мир и радост съживяват сърцата им, те биват утешени, окуражени и благословени.ЖВ 39.1

    Пратениците от Ерусалим попитаха Йоан защо кръщава и поискаха отговор. Изведнъж, поглеждайки към тълпата, в очите на Йоан се появи блясък, лицето му се освети и цялото му същество се развълнува дълбоко. С протегнати ръце той извика: “Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Онзи, Който иде след мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му” (Йоан 1:26,27).ЖВ 39.2

    Тази ясна и недвусмислена вест трябваше да бъде занесена на Синедриона. Думите на Йоан не можеше да се отнасят за друг освен за отдавна Обещания. Месия бе сред тях! Удивени, свещениците и управниците се огледаха наоколо, надявайки се да открият Този, за Когото бе говорил Йоан, но не можаха да Го различат в тълпата.ЖВ 39.3

    Когато при кръщението Йоан посочи Исус като Божи Агнец, върху делото на Месия бе хвърлена нова светлина. Мислите на пророка бяха насочени към думите на Исая: “Както агне, водено на клане” (Исая 53:7). През следващите седмици Йоан с нов интерес изучаваше пророчествата и ученията на жертвената служба. Той не различи ясно двете фази на Христовото дело: като страдаща жертва и като победител — Цар. Но разбра, че Неговото идване има по-дълбоко значение, отколкото свещеници и народ схващаха. Когато видя Исус сред тълпата след Неговото завръщане от пустинята, той с доверие очакваше от Него, за да даде на народа знак за истинския Си характер. Почти с нетърпение очакваше да чуе как Спасителят провъзгласява за Своята мисия, но не бе изговорена нито дума, нито бе даден някакъв знак. Исус не отговори на съобщението на Кръстителя за Него, а се смеси с учениците на Йоан, като по този начин не даде външно доказателство за особеното Си дело, нито направи нещо, чрез което да бъде забелязан.ЖВ 39.4

    На другия ден Йоан видя, че Исус идва. Със сияещо от Божията слава лице пророкът протегна ръцете си, заявявайки: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света! Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене- И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода- Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух! И видях и свидетелствам, че Тоя е Божият Син!” (Йоан 1:29-34).ЖВ 39.5

    Това ли бе Христос? С благоговение и учудване хората погледнаха Този, Който току-що бе обявен за Божи Син. Те бяха дълбоко развълнувани от думите на Йоан. Той им бе говорил в името на Бога. Бяха го слушали ден след ден как укорява греховете им; и всеки ден убеждението, че е изпратен от Небето, се бе усилвало. Но кой беше Този, по-великият от Йоан Кръстител? В облеклото и поведението нямаше нищо, което да издава високия Му ранг. Изглеждаше съвсем обикновено, облечен като тях в скромни, бедни дрехи.ЖВ 39.6

    Сред тълпата имаше хора, които при кръщението на Христос бяха видели Божествената слава и бяха чули Божия глас. Но оттогава досега видът на Спасителя се бе много променил. При кръщението Му те бяха видели лицето Му, преобразено от светлината на небето; а сега то бе бледо, измъчено и изтощено. Той бе разпознат само от пророк Йоан. ЖВ 39.7

    Но като се вгледаха в Исус, хората видяха лице, което изразяваше Божествено съчувствие, примесено със съзнание за сила. Всеки Негов поглед, всяка черта на лицето Му отразяваха скромност и неизразима любов. Той изглеждаше заобиколен от атмосфера на духовно влияние. Докато маниерите Му бяха благородни и непредвзети, на хората правеше впечатление със силата, която бе скрита в Него, но въпреки това забелязваща се. Това ли беше Онзи, Когото Израил толкова дълго бе чакал?!ЖВ 39.8

    Исус дойде в бедност и смирение, за да бъде наш пример и наш Изкупител. Ако се бе явил с царска помпозност, как би могъл да ни научи на смирение? Как можеше да представи такива съкрушителни истини като Планинската проповед? Къде щеше да бъде надеждата на унижените в живота, ако Исус бе живял сред хората като цар?ЖВ 39.9

    За повечето хора обаче изглеждаше невъзможно Този, Който бе посочен от Йоан, да е свързан с техните горди очаквания. Така мнозина се разочароваха и се объркаха.ЖВ 39.10

    Думите, които свещениците и равините толкова много желаеха да чуят — че Исус ще възстанови израилевото царство — не бяха изговорени. Те очакваха такъв цар и бдяха за неговото идване. Такъв цар бяха готови да приемат. Но не и Един, Който се опитва да възстанови в сърцата им царство на правда и мир.ЖВ 39.11

    На другия ден, докато двама ученици стояха наблизо, Йоан отново видя Исус сред народа. Отново лицето на пророка се освети със слава от Невидимия и той извика: “Ето Божият Агнец!- ” Думите развълнуваха сърцата на учениците. Те не го разбраха напълно. Какво означаваше това име, което Му бе дал Йоан — “Божи Агнец”? Сам Йоан бе го обяснил.ЖВ 39.12

    Оставяйки Йоан, двамата ученици отидоха да потърсят Исус. Един от тях бе Андрей, брат на Симон. Другият бе евангелист Йоан. Те бяха първите ученици на Христос. Задвижени от непреодолим импулс, последваха Исус, нетърпеливи да говорят с Него, но в същото време обзети от благоговение и мълчание, грабнати от завладяващата мисъл да не би Този да е Месия.ЖВ 40.1

    Исус знаеше, че учениците идват след Него. Те бяха първият плод на службата Му. Сърцето на Божествения Учител трепна от радост, когато тези души откликнаха на Неговата благодат. Но като се обърна, само ги попита: “Какво търсите?” Искаше да ги остави свободно да се върнат назад или да говорят за своето желание.ЖВ 40.2

    Те виждаха само една цел. Само едно присъствие изпълваше мисълта им. Възкликнаха: “Рави- къде живееш?” В този кратък въпрос, зададен на пътя, не можеха да получат това, за което копнееха. Силно желаеха да бъдат сами с Исус, да седят до нозете Му и да слушат думите Му.ЖВ 40.3

    “Каза им: Дойдете и ще видите! Дойдоха, прочее, и видяха къде живее, и останаха при Него тоя ден.”ЖВ 40.4

    Ако Йоан и Андрей бяха обладани от духа на неверие, който имаха свещениците и управниците, те нямаше да станат ученици в нозете на Исус. Щяха да дойдат при Него като критици, за да осъдят думите Му. Така много хора затварят вратата на най-скъпоценните възможности. Но първите ученици не направиха така. Те бяха отговорили на призива на Светия Дух при проповядването на Йоан Кръстител. Сега разпознаха гласа на небесния Учител. За тях думите на Исус бяха пълни със свежест, истина и красота. Божествена светлина бе огряла ученията на Старозаветните писания. Многостранните теми на истината блеснаха пред тях в нова светлина.ЖВ 40.5

    Разкаяние, покаяние, вяра и любов правят душата способна да получи мъдрост от небето. Вяра, действаща чрез любов, е ключът към знанието; и всеки, който обича, “познава Бога” (1Йоаново 4:7).ЖВ 40.6

    Ученикът Йоан бе човек искрен и с дълбоки чувства, целеустремен, пламенен, но и задълбочен. Той бе започнал да съзнава славата на Христос — не в светска помпозност и сила, което бе научен да очаква, но “славата на Единородния от Отца, пълна с благодат и истина” (Йоан 1:14). Той бе погълнат от мисли върху тази чудна тема.ЖВ 40.7

    Андрей потърси да сподели с някого радостта, която изпълваше сърцето му. Като отиде при брат си Симон, той извика: “Намерихме Месия!” Симон не чака втора покана. Той също бе чул проповядването на Йоан Кръстител и побърза да отиде при Спасителя. Христовите очи се спряха върху него, четейки неговия характер и историята на живота му. Импулсивната му природа, обичащото му, съчувстващо сърце, амбициите, самонадеяността, историята на падението му, покаянието, труда му и мъченическата му смърт — Спасителят прочете всичко това и каза: “Ти си Симон, син Йонов; ти ще се наричаш Кифа, което значи канара!”ЖВ 40.8

    “На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филип и му казва: Дойди след Мене!” Филип послуша заповедта и веднага също стана работник за Христос.ЖВ 40.9

    Филип повика Натанаил. Той бе между тълпата, когато Кръстителят посочи Исус като Божия Агнец. Като гледаше Исус, Натанаил се разочарова. Можеше ли този човек, който носеше следи от изпитания и бедност, да бъде Месия?! Но не можа да се реши да Го отхвърли, защото вестта на Йоан бе убедила сърцето му.ЖВ 40.10

    По времето, когато Филип го повика, Натанаил се бе оттеглил в една тиха горичка, за да разсъждава върху вестта на Йоан и върху пророчествата за Месия. Той се молеше да разбере дали Този, за Когото Йоан бе съобщил, е Освободителят. Светият Дух го осени и го увери, че Бог е посетил народа Си и му е издигнал рог на спасение. Филип знаеше, че приятелят му изследва пророчествата; и докато Натанаил се молеше под едно смокиново дърво, Филип откри неговото убежище. Те често се бяха молили заедно в това уединено място, скрити сред листака.ЖВ 40.11

    Вестта “Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона, за Когото писаха и пророците- ”, се стори на Натанаил пряк отговор на неговата молитва. Но вярата на Филип бе все още много колеблива. Той добави, съмнявайки се: “Исус, Йосифовият син, Който е от Назарет.” Предразсъдъкът отново се надигна в сърцето на Натанаил. Той възкликна: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?”ЖВ 40.12

    Филип не влезе в спор. Само каза: “Дойди и виж!” “Исус видя Натанаил да дохожда към Него и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина! Изненадан, Натанаил възкликна: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.”ЖВ 40.13

    Това бе достатъчно. Божественият Дух бе свидетелствал на Натанаил в неговата усамотена молитва под смоковницата. Същият Дух сега му говореше чрез думите на Исус. Макар и съмнявайки се и все още с известно предубеждение, Натанаил дойде при Христос с искреното желание да намери истината и сега на желанието му бе отговорено. Вярата му стигна по-далече от вярата на този, който го доведе при Исус. “Натанаил му отговори: Учителю, Ти Си Божи Син, Ти Си израилев Цар.”ЖВ 40.14

    Ако Натанаил се бе доверил на ръководството на равините, никога не би намерил Исус. Виждайки и разсъждавайки сам, той стана ученик. Така е и с мнозина днес, чийто предразсъдък ги отдръпва от доброто. Колко различен щеше да бъде резултатът, ако бяха “дошли и видели”!ЖВ 40.15

    Никой, който се доверява на ръководство от човешки авторитет, не ще дойде до спасително познание на истината. И ние като Натанаил имаме нужда да изследваме Божието слово сами и да се молим за просветление от Светия Дух. Този, Който видя Натанаил под смоковницата, ще види и нас в усамотеното място за молитва. Ангели от света на светлината са близо до онези, които в смирение търсят Божествено ръководство.ЖВ 40.16

    С призоваването на Йоан, Андрей и Симон, на Филип и Натанаил започна основаването на християнската църква. Йоан насочи двама от своите ученици към Христос. След това единият от тях — Андрей, намери своя брат и го повика при Спасителя. След това Филип бе повикан, а той отиде да потърси Натанаил. Тези примери трябва да ни учат колко важно е личното усилие, когато се отправя пряк апел към нашите сродници, приятели и съседи. Има хора, които цял живот са изповядвали, че познават Христос, но никога не са направили лично усилие да доведат дори само един човек при Спасителя. Те оставят всичката работа на проповедника. Той може да бъде много добре подготвен за свято призвание, но не може да извърши това, което Бог е поверил на членовете на църквата!ЖВ 41.1

    Много хора се нуждаят от службата на добри християнски сърца. Мнозина са оставени да загинат — хора, които биха могли да бъдат спасени, ако техните съседи, обикновени мъже и жени, биха направили усилие за тях. Мнозина очакват някой да им отправи личен призив. В семейството, в съседството, в града, където живеем, има работа за нас като мисионери за Христос. Ако сме християни, тази работа ще бъде удоволствие за нас. След като някой повярва в Христос, в него се ражда желание да извести на други какъв безценен Приятел е намерил в Исус. Спасителната и освещаваща истина не може да бъде затворена в сърцето му!ЖВ 41.2

    Всички, които са посветени на Бога, ще бъдат канали за предаване на светлината. Бог ги прави Свои работници, за да споделят с други богатствата на Неговата благодат. Обещанието Му е: “Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде!” (Езекиил 34:26)ЖВ 41.3

    Филип каза на Натанаил: “Дойди и виж!” Той не го помоли да приеме нечие свидетелство, а сам да види Христос. Сега Исус е възнесен на небето. Учениците Му са Негови представители сред хората; и един от най-успешните начини да се спечелят хора за Исус е нашият всекидневен живот да дава пример за Неговия характер. Влиянието ни върху другите зависи не толкова от това, какво казваме, а от това, което сме. Хората могат да противоречат и да отричат нашата логика, могат да се противопоставят на нашите призиви, но един живот на несебелюбива любов е аргумент, който не могат да отрекат! Един изпълнен със съдържание живот, белязан с кротостта на Христос, е сила в света.ЖВ 41.4

    Учението на Христос изразяваше дълбоко вкоренено убеждение и опитност; и онези, които научават за Него, стават учители по Божие нареждане. Божието слово, изговорено от човек, който сам е осветен от него, съдържа животворна сила, която го прави привлекателно за слушателите и ги убеждава, че то е жива реалност. Когато някой приеме истината от любов към нея, това ще проличава по убедителен начин в неговите маниери и думи. Той изявява това, което сам е чул, видял и пипнал — Словото на живота — за да могат и други да имат общуване с Него чрез знанието за Христос. Свидетелството от устни, докоснати с живия въглен от олтара, е истина за възприемчивото сърце и освещава характера.ЖВ 41.5

    А който иска да даде светлина на другите, ще бъде благословен. “Благотворната душа ще бъде наситена. И който пои, сам ще бъде напоен” (Пр. 11:25). Бог може да постигне целта Си за спасението на грешниците и без нашата помощ. Но за да развием характер, подобен на Христовия, ние трябва да участваме в Неговото дело. За да влезем в Неговата радост — радостта да виждаме хора, изкупени чрез Неговата жертва — ние трябва да участваме в Неговия труд за изкуплението им!ЖВ 41.6

    Първият израз на вярата у Натанаил, толкова пълен, сериозен и искрен, прозвуча като музика за ухото на Исус. И Той “в отговор му каза: Понеже ти рекох: Видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.” Спасителят гледаше напред, очакваше с радост делото Му да проповядва добрите вести на кротките, да превързва съкрушените и да известява свобода на пленниците на Сатана. Като помисли за безценните благословения, които бе донесъл за човека, Исус прибави: “Истина, истина ви казвам, отсега ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.”ЖВ 41.7

    Христос всъщност казва: “На брега на Йордан небето се отвори и Духът застана върху Мене като гълъб. Сцената бе знак, че Аз Съм Божият Син. Ако ти вярваш, че Съм такъв, вярата ти ще бъде засилена. Ти ще видиш, че небесата са отворени и никога няма да бъдат затворени. Аз ги отворих пред тебе! Ангелите Божии се изкачват, занасяйки на небесния Отец молитвите на нуждаещите се и разтревожените; и слизат, донасяйки благословение и надежда, кураж, помощ и живот на човешките деца.”ЖВ 41.8

    Ангелите Божии постоянно преминават от земята към небето и от небето към земята. Чудесата на Христос за изкушаваните и страдащите бяха извършени от Божията сила чрез службата на ангелите. И чрез Христос, със службата на Неговите небесни вестители всяко благословение от Бога идва към нас. Като прие човешко естество, нашият Спасител съединява Своите интереси с интересите на падналите синове и дъщери на Адам, докато чрез Своето божествено естество Той се хваща за Божия трон. И така Христос е Посредникът за общуване на хората с Бога и на Бога с хората.ЖВ 41.9

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents