Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Желанието На Вековете

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    18. “Той трябва да расте”

    Тази глава е основана на Йоан 3:22-36.

    За известно време Кръстителят имаше по-силно влияние над народа, отколкото управниците, свещениците и князете. Ако се беше провъзгласил за Месия и беше вдигнал бунт против Рим, свещениците и народът щяха да се наредят под неговото знаме. Всичко, което можеше да подбуди амбицията към светски завоевания, бе приготвено от Сатана, за да бъде използвано срещу Йоан Кръстител. Но Кръстителят прояви твърдост и решително отказа пленителния подкуп. Вниманието, което бе съсредоточено върху него, той насочи към Друг.ЖВ 52.9

    Тогава Йоан видя вълната на популярността да се оттегля към Спасителя. Ден след ден тълпите около него оредяваха все повече. Когато Исус дойде от Ерусалим в околностите на Йордан, народът се тълпеше да Го слуша. Броят на учениците Му растеше всеки ден. Мнозина идваха да се кръстят и макар че самият Христос не кръщаваше, поверил бе тази служба на Своите ученици. Така Той постави печата Си върху мисията на своя предвестник. Но учениците на Йоан завиждаха на растящата популярност на Исус. Те бяха готови да критикуват делото Му и скоро се откри случай за това. Между тях и евреите възникна въпросът, дали кръщението може да очисти душата от греха. Те твърдяха, че кръщението на Исус се различава съществено от Йоановото. Скоро влязоха в спор с Христовите ученици относно формалните думи, които трябваше да се произнасят при кръщение и накрая — за правото на Христос изобщо да кръщава.ЖВ 52.10

    Учениците на Йоан дойдоха при учителя си с горчивина, казвайки: “Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.” Чрез тези думи Сатана изкушаваше Йоан. Макар че мисията му бе към края си, Йоан все още можеше да спъне делото на Христос, ако съжалеше себе си и изразеше горчивина или разочарование от това, че бе изместен. Той можеше да посее семена на разкол, да поощри омразата и завистта и сериозно да спъне прогреса на евангелието.ЖВ 53.1

    Йоан по естество притежаваше грешките и слабостите, присъщи на всеки човек, но докосването до Божията любов го бе преобразило. Живееше в атмосфера, неосквернена от себелюбие и амбиция. Издигнал се високо над омразата и завистта, той не изрази съчувствие към недоволството на своите ученици, а показа колко ясно разбира връзката си с Месия и колко радостно посреща Този, на Когото бе приготвил пътя.ЖВ 53.2

    Той каза: “Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм изпратен пред Него. Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца.” Йоан се представи като приятелят, който действа като вестител между сватосваните страни в подготовка за сватбата. Мисията на приятеля е изпълнена, когато младоженецът получи невестата. Той се радва с радостта на тези, за чийто съюз е съдействал. Йоан бе призван да насочи хората към Исус и радостта му бе да свидетелства за успеха на Христовото дело. Той каза: ”- тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.”ЖВ 53.3

    Гледайки с вяра на Изкупителя, Йоан се издигна до висотата на себеотрицанието. Той не се стараеше да привлече хората към себе си, а да издигне мислите им по-високо и по-високо, докато намерят покой в Агнеца Божи. Той беше само глас, вик в пустинята. Сега с радост прие тишината и неизвестността, за да се обърнат очите на всички към Светлината на живота.ЖВ 53.4

    Тези, които са искрени в призванието като Божии вестители, няма да търсят слава. Любовта им към себе си ще бъде погълната от любов към Христос. Никакво съперничество не ще затъмнява скъпоценното дело на евангелието. Те ще признават, че тяхното дело е да проповядват като Йоан Кръстител: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). Ще издигнат Христос, а с Него ще бъде издигнато и човечеството. “Защото така казва Възвишеният и Превъзвишеният, Който обитава вечността, Чието име е Свят: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да оживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се” (Исая 57:15).ЖВ 53.5

    Душата на пророка, изпразнена от личното Аз, бе изпълнена с Божествена светлина. Като свидетелства за славата на Спасителя, думите му бяха подобни на тези, които сам Христос изговори на Своята среща с Никодим. “Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е и земно говори; Който дохожда от небето, е от всички по-горен- Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.” Христос можа да каже: ”- не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил” (Йоан 5:30). За Него е казано: “Възлюбил Си правда и намразил си беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя” (Евр. 1:9). Отец “не Му дава Духа с мярка”.ЖВ 53.6

    Така е и с последователите на Христос. Можем да получим небесна светлина само ако желаем да бъдем освободени от личното Аз. Не можем да схванем характера на Бога или да приемем Христос чрез вяра, докато не се съгласим да подчиним всяка мисъл на Христос. Всички, които правят това, получават Светия Дух без мярка. “Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството и вие имате пълнота в Него” (Кол. 2:9,10).ЖВ 53.7

    Учениците на Йоан бяха заявили, че всички хора идват при Христос, но виждайки по-ясно нещата, Йоан каза: “Но никой не приема свидетелството Му” — толкова малко хора бяха готови да Го приемат като Спасител от греха. “Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33). “Който вярва в Сина, има вечен живот.” Не е нужно да се обсъжда дали Христовото или Йоановото кръщение очиства от греха. Благодатта на Христос дава живот на душата. Откъснато от Христос, кръщението, а и която и да е друга служба, е формалност без стойност. “А който не слуша Сина, няма да види живот- ”ЖВ 53.8

    Успехът на Христовото дело, което Кръстителят посрещна с такава радост, бе докладван и на властите в Ерусалим. Свещениците и равините бяха завидели на Йоановото влияние, като виждаха как хората напускат синагогите и се тълпят в пустинята. Но ето Един, Който имаше още по-голяма сила да привлича множествата. Тези водачи не желаеха да кажат като Йоан: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.” Наново решиха да сложат край на делото, което притегляше хората настрана от тях.ЖВ 53.9

    Исус знаеше, че те няма да пожалят усилия да създадат разцепление между Неговите ученици и тези на Йоан. Знаеше, че бурята, която щеше да помете един от най-великите пророци на света, се разразява. Желаейки да избегне всеки повод за фалшиво разбиране или разкол, Исус тихо прекрати Своята дейност и се отдръпна в Галилея. Също и ние, докато сме верни на истината, трябва да се опитваме да избягваме всичко, което може да предизвика несъгласие и неразбиране, защото, когато такива неща възникват, водят до загуба на души. Когато обстоятелствата заплашват с разделение, ние трябва да следваме примера на Христос и Йоан Кръстител.ЖВ 53.10

    Йоан бе призван да бъде водач към реформа. Имаше опасност учениците му да спрат вниманието си върху него, убедени, че успехът на делото зависи от неговия труд и да недооценят факта, че той бе само инструмент, чрез който Бог бе работил. Но делото на Йоан не бе достатъчно, за да се положи основата на християнската църква. Когато той изпълни свята мисия, трябваше да се извърши друго дело, което неговото свидетелство не можеше да извърши. Учениците му не разбираха това. Когато видяха, че Христос идва да поеме делото, те завидяха и недоволстваха.ЖВ 54.1

    Същите опасности съществуват все още. Бог призовава даден човек за определено дело и когато го изпълни, доколкото са неговите възможности, Бог довежда други да го продължат. Но както учениците на Йоан, така и мнозина чувстват, че успехът на делото зависи от първия работник. Вниманието се спира върху човека вместо върху Божеството; намесва се завистта и делото на Бога се спъва. Който бива почитан по такъв неподходящ начин, е изкушен да се уповава на себе си. Той не осъзнава зависимостта си от Бога. Хората са научени да се доверяват на ръководството на човек, но така правят грешки и се отдалечават от Бога.ЖВ 54.2

    Делото Божие не трябва да има човешки почерк. От време на време Господ ще използва различни работници, чрез които ще изпълнява най-добре Своята цел. Щастливи са тези, които имат желание да се смирят и могат да кажат заедно с Йоан Кръстител: “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.”ЖВ 54.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents