Един урок от живота на Мойсей

Разгледайте живота на Мойсей. Като внук на фараона и предполагаем наследник на трона той получава много добро образование. Не е пропуснато нищо, което се е смятало за необходимо, за да стане мъдър според както египтяните са разбирали мъдростта. Получил е най-висше гражданско и военно образование. Мислел си е, че е напълно подготвен да избави Израил от робство. Но Бог е разсъждавал по друг начин. Неговото Провидение е отредило за Мойсей четиридесетгодишно обучение в пустинята като пастир.СВЛ 214.5

Образованието, което Мойсей получава в Египет, донякъде му помага. Но най-ценната подготовка за неговата мисия е онази, която получава, докато служи като пастир. Мойсей е бил буен по природа. В Египет е свикнал (като способен военачалник и любимец на фараона и народа) да получава похвали и ласкателства. Спечелил е сърцата на хората. Мислил е да извърши със собствени сили освобождаването на Израил. Но уроците, които е трябвало да научи като Божи представител, са съвсем различни. Водейки стадата си през дивите планински усои и по зелените пасища из долините, той се учи на вяра и кротост, на търпение и смирение. Учи се да забравя себе си, да се грижи за слабите, да помага на болните, да търси изгубените, да носи немощните, да отглежда агънцата.СВЛ 214.6

С тази си дейност Мойсей се приближава до великия Пастир. Свързва се по-тясно със Светия Израилев. Вече не мисли да върши велики дела. Старае се да извършва точно, като за пред Божиите очи, възложеното му. Цялата природа му говори за Невидимия. Той опознава Господа като личен Бог, изучава все по-пълно проявите Му, чувства Неговото присъствие и намира прибежище във Вечните Обятия.СВЛ 214.7

След тази подготовка Мойсей получава от Небето призванието да замени пастирската тояга с жезъла на владетеля; да остави стадото овце и да поеме водачеството на Израил. Божествената заповед го заварва вече неразчитащ само на себе си, немногословен, боязлив и неуверен. Изпълва го чувството, че е неспособен да бъде Божия уста. Но той приема възложеното му дело и полага цялото си упование на Господа. Величието на мисията му събужда за дейност най-добрите му духовни сили. Бог благославя доброволното му послушание и той става красноречив, изпълнен с надежда, с изключително самообладание, способен за най-великото дело, възлагано някога на човек. За него е писано: “Не се издигна вече в Израил пророк като Мойсей, когото Господ познаваше лице с лице” (Втор. 34:10).СВЛ 214.8

Нека всички, които мислят, че тяхната работа не се оценява, и които се стремят към служба с по-голяма отговорност, да помнят, че “нито от изток, нито от запад, нито от планинската пустиня иде съд; но Бог е Съдията ­ едного Той унижава, а другиго издига” (Пс. 75:6, 7). Всеки човек има своето място във вечния план на Небето. Дали ще изпълним този план, зависи от нашата вярност в сътрудничеството ни с Бога.СВЛ 215.1

Трябва да се пазим от самосъжаление. Никога не подхранвайте чувството, че не сте уважавани толкова, колкото заслужавате, че старанията ви не са оценени, че работата ви е много тежка. Нека споменът за това, което Христос претърпя за нас, сподавят роптанията ни. С нас се отнасят по-добре, отколкото се отнесоха с нашия Господ. “А ти търсиш за себе си големи неща? Не търси!” (Еремия 45:5). В Своето дело Господ няма място за такива, които желаят да получат короната, без да носят кръста. Той се нуждае от хора, стремящи се преди всичко да изпълнят дълга си, отколкото да получават награди ­ хора, които да се грижат повече за спазването на принципите, отколкото за успеха си .СВЛ 215.2

Смирените хора, работещи като пред Бога, може да не са толкова велики, колкото парадиращите с блясъка и със самонадеяността си, но тяхната работа се цени повече. Често придаващите си голяма важност и обръщащите вниманието върху себе си застават между хората и Бога и работата им се оказва неуспешна. “Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост. И при всичко, що си придобил, придобивай разум. Въздигай я и тя ще те въздигне; когато я прегърнеш, ще ти докара слава” (Пр. 4:7, 8).СВЛ 215.3

Понеже не са достатъчно решителни да се захванат сериозно с превъзпитанието си, мнозина загрубяват със своите погрешни начини на действие, а не трябва да е така. Трябва да се развиват, да се стремят към по-добро служене. И тогава ще бъдат търсени. Ще бъдат ценени толкова, колкото заслужават.СВЛ 215.4

Ако някои са способни да заемат по-висока длъжност, Господ не ще натовари само тях, а и онези, които вече ги знаят, познават качествата им и могат разумно да ги ръководят. Само тези, които ден след ден извършват точно възложеното им дело, ще чуят в часа на Бога Неговия глас: “Ела по-високо!”СВЛ 215.5

Докато овчарите пазели стадата си по витлеемските хълмове, при тях слезли ангели от небето. И днес Божии ангели стоят край скромния Божи служител, изпълняващ работата си. Те слушат думите му, наблюдават как върши делото си, за да разберат дали може да му се поверят по-големи отговорности.СВЛ 215.6

Истинското величие
Бог цени човеците не по тяхното богатство, възпитание или положение, а според чистотата на подбудите и красотата на характерите им. Гледа колко от неговия Дух притежават и доколко животът им е подобен на Божествения. Да си голям в царството Божие, значи да си като малкото дете в смирението си, в простотата на вярата и в чистотата на любовта си.СВЛ 215.7

“Вие знаете ­ казва Исус, ­ че управителите на народите господарстват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител” (Матей 20:25, 26).СВЛ 215.8

От всички дарби, които Небето може да даде на човека, общението с Христос в Неговите страдания е най-голямата поверена Му чест. Не Енох, който бе взет на небето, или Илия, който се възнесе на огнена колесница, са били по-големи или по-почетени от Йоан Кръстител, посечен в тъмницата. “Вам е дадено не само да вярвате в Христос, но и да страдате за Него” (Фил. 1:29).СВЛ 215.9