Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

По Стъпките На Великия Лекар

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    В допир с природата

    ” Нека да излезем на полето...”

    Творецът е избрал за нашите първи родители най-добрата за здравето и щастието им обстановка за живот. Не ги е поставил в палат, не ги е заобиколил от изкуствена украса и лукс, към какъвто днес толкова неистово се стремим. Осигурил им е пряк допир с природата и тясна връзка със светите небесни същества.СВЛ 113.1

    В градината, която Бог приготвил за дом на Своите деца, те били отвсякъде заобиколени с прелестни храсти и благоуханни, красиви цветя, с най-разнообразни дървета, много от които ­ отрупани с ароматни и вкусни плодове. По клоните им птичките пеели хвалебни песни. Под сянката им земните твари си играели заедно без страх.СВЛ 113.2

    Адам и Ева се радвали в своята неопетнена чистота на онова, което виждали и чували в рая. Бог определил работата им в градината ­ да я обработват и пазят (Битие 2:15). Всекидневната работа им носела здраве и радост. Там щастливата двойка се срещала с радост със своя Създател, когато в прохладата на вечерта Той идвал и разговарял с тях. Всеки ден Господ им давал различни уроци.СВЛ 113.3

    Планът на живота, който Той определил за нашите първи родители, съдържа урок и за нас. Макар грехът да е хвърлил сянката си над земята, Господ все още желае Неговите чеда да изпитват радост от своя труд. Колкото по-точно се следва Неговият план за живота, толкова по-чудодейно ще действа Той, за да бъде страдащото човечество отново възродено. Боледуващите трябва да бъдат колкото е възможно по-близо до природата. Животът сред естествена й обстановка би извършил чудеса за много безпомощни и почти отчаяни болни.СВЛ 113.4

    Шумът, суматохата и бъркотията в градовете, напрегнатият и изкуствен живот в тях действат много уморително и изтощаващо. Пропитият с пушек, прах, отровни газове и болестотворни бацили въздух представлява опасност за живота. Болните, прекарващи по-голямата част от времето между четирите стени, се чувстват почти като затворници в стаите си. Те гледат къщи, тротоари и бързо движещи се по тях тълпи и нито късче синьо небе или някаква зеленина, цветя или дървета. Изолирани по такъв начин, те лесно изпадат в мрачно настроение, тормозят се от страданията и мъката си и стават жертва на собствените си печални мисли.СВЛ 113.5

    За податливите на пороци градовете крият още по-голяма опасност. Там те са изложени на постоянни изкушения. Затова трябва да бъдат преместени в нова среда и мислите им да бъдат пренасочени. Трябва да попаднат под влияния, коренно различни от онези, превърнали живота им в развалина. Отдалечете ги за известно време от всичко, отклоняващо ги от Бога, и им осигурете по-чиста атмосфера.СВЛ 113.6

    Лечебните заведения биха имали много по-голяма успех, ако се изграждаха далече от градовете, а и всички желаещи да възстановят здравето си би трябвало да се установят да живеят в провинцията. Природата е Божият лекар. Чистият въздух, животворната слънчева светлина, цветята и дърветата, лозята и овощните градини, както и движенията на чист въздух дават здраве и живот.СВЛ 113.7

    Лекари и болногледачи трябва да насърчават своите пациенти да остават по-дълго време на открито. Животът на чист въздух е може би най-важното, от което много болни се нуждаят. То притежава чудодейна сила да лекува болести, причинени от силни вълнения и от крайността на модерния живот, който изтощава и руши силите на тялото, душата и духа.СВЛ 113.8

    Целебно въздействат на болните, угнетени от градския шум и блясък, спокойствието и свободата на селския живот. Пейзажът радва очите им, почивката на чист въздух ги успокоява, а какво удоволствие изпитва всеки от благотворното действие на слънчевите лъчи и аромата на дърветата и цветята! Животворни сили са скрити в благоуханието на елхата и в миризмата на бора и кедъра.СВЛ 114.1

    Нищо не помага за възстановяване здравето на хронично болните така, както животът сред красива природа. Там и най-безпомощните могат да почиват, да лежат на слънце или под сянката на дърветата. Достатъчно е само да вдигнат поглед и да се наслаждават на омайната зеленина наоколо, да се вслушат в шумоленето на тихия ветрец. Отпадналият им дух ще се съживи, гаснещите сили ще укрепнат, душата им неусетно ще се успокои, трескавият пулс ще се урегулира. Когато почувстват повече сили в себе си, болните ще се осмелят да се изправят на крака, ще се опитат да направят няколко крачки, за да стигнат до любимите цветя ­ прелестните вестители на Божията любов към Неговите пострадали деца на земята.СВЛ 114.2

    Всичко трябва да се уреди така, че пациентите да бъдат на открито. На онези, които са на крака, трябва да се осигурят леки, приятни занимания. Посочете им подходяща и полезна работа, карайте ги да дишат дълбоко чистия въздух, като при това движат коремните си мускули. Това ще бъде особено полезно за тях.СВЛ 114.3

    Движението и гимнастиката трябва да се предписват като жизнена необходимост. А какво по-добро може да има от обработването на земята. Нека пациентите се грижат за цветни лехи или да работят в овощната и зеленчуковата градина. По този начин и вниманието им ще бъде отклонено от самовглъбяването и страданията.СВЛ 114.4

    Колкото по-дълго време пациентът прекарва на открито, толкова по-малко нужда ще има от лекарства. Колкото по-приятни са обстановката и средата му, толкова по-голяма ще бъде вярата му в оздравяването. Затворен ли е вкъщи, колкото и скъпа и елегантна да е мебелировката, ще става все по-раздразнителен, настроението му ще се влошава. Заведете го обаче сред прекрасната природа; поставете го там, където ще може да вижда израстването на цветята и да чува пеенето на птичките, и неговото сърце ще запее в хармония с птичите песни. Той ще почувства облекчение в тялото и в душата си. Мисълта му ще се освежи, въображението му ще се оживи и духът му ще стане способен да цени и възприема красотата на Словото Божие.СВЛ 114.5

    Сред природата винаги ще се намери нещо, което да насочи вниманието на болния към Бога. Заобиколен от великолепните Божии дела, мислите му ще се отправят от видимото към невидимото. Красотата на природата ще го кара да си представя небесния дом, където не ще има нищо, опетняващо красотата, нищо, което да причинява болести или смърт.СВЛ 114.6

    Лекарите и болногледачите трябва чрез поуки от природата да насочват пациентите си към Бога, Чиято десница е създала високите стройни дървета, тревата и цветята; да им внушават, че всяка пъпка и всяко цветче е израз на Божията любов към Неговите чеда. Този, Който се грижи за птиците и цветята, ще се погрижи и за създадените по Негов образ и подобие творения. Вън на открито, сред Божията природа, може да им се разказва за новия живот в Христос, да им се чете от Словото Божие. Така светлината на Христовата правда ще може да огрее помрачените им от греха души!СВЛ 114.7

    Мъже и жени, които се нуждаят от духовно, както и от телесно лечение, трябва да бъдат сред хора, чиито думи и дела да ги привличат към Христос. Трябва да попаднат под влиянието на Великия Лекар, Който може да излекува и тялото, и душата им. Трябва да слушат разкази за любовта на Спасителя, за опрощението, предлагано щедро на всички хора, отиващи при Него и изповядващи греховете си. Под такова влияние много страдащи ще намерят пътя към живота.СВЛ 114.8

    Ангели от небето действат заедно с човеците, за да изпълнят сърцата на болните и страдащите с насърчение, надежда, радост и мир. При такива условия болните получават двойно благословение и мнозина оздравяват. Слабата, колеблива крачка отново добива стабилност. Очите възвръщат блясъка си. Изгубилите надежда се обнадеждават. Лицата на дотогава отчаяните засияват от радост. Недоволният и хленчещ тон изчезва.СВЛ 115.1

    Когато физическото здраве е възстановено, хората имат по-голяма възможност да упражняват онази вяра в Христос, която осигурява и здравето на душата. Съзнанието за опростените грехове носи неизказана радост и мир. Помръкналата надежда на християнина засиява. Думите изразяват вярата: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти” (Псалм 46:1). “Да, и в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга ­ те ме утешават” (Пс. 23:4). “Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните” (Исая 40:29).СВЛ 115.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents