Христос Призовава За Единство, 7-ми май

Йоан 17:21ПН 136.1

Всеки от нас се нуждае от помощта, която можем да получим от други. Бог желае да работи с душите и умовете на всички други хора, а не само с нашите. Разнообразните дарби, дадени на различни хора, трябва да се съчетаят в едно за “усъвършенствуването на светиите” (Ефес 4:12).ПН 136.2

Нашият Господ Исус Христос ще изцели собствените ни слабости и несъвършенства. Ние сме Негова собственост. Негови сме като творение и като из-купени души. Всички трябва да станем едно в Него. Той е единственият източник на изцеление. Всяка сила за възстановяване идва от Исус. Той е отворил извор за жителите на Ерусалим за греховете и нечистотата. На всеки отправя покана да дойде и да се изцели и да пие от водата на живота. Затова нека не се доверяваме на себе си, а да уповаваме на Исус. Пред нас винаги ще има пречки, но ние трябва да следваме своя водач и да посрещаме трудностите заедно, ръка за ръка. Има само един път към небето. Всички трябва да вървим по пътя на Христа, като вършим Неговите дела, така както Той вършеше делата на Отца Си. Трябва да изучаваме Неговите пътища, а не човешките; да се покоряваме на Неговата воля, а не на нашата. Вървете внимателно. Не изпреварвайте Исус. Не предприемайте стъпка без да се консултирате и да потърсите съвета на вашия Водач.ПН 136.3

Помолете се в смирена молитва и “ще ви се даде”. Той е Пътят, Истината и Животът.ПН 136.4

Четете и внимателно изучавайте молитвата на Христа малко преди голямото Му изпитание. Тя е записана в 17-та глава на Йоан. Следвайте нейните поучения и ще стигнете до единство. Нашата единствена надежда да достигнем небето е да бъдем едно с Исус, а след това във и чрез Него ще станем едно цяло. Никой не е призован да върви сам. В Христа имаме светлия пример на живот и безсмъртие събрани в едно. За всички, които вярват в Него, Той е открил пътя към небето, но на никой не е дал пътека, която да е различна от тази, по която трябва да преминат всички. Исус ни зове към единство и ние трябва да го постигнем. Бог ни приканва да скрием личността си в Христа. За естествения човек това не е лесно. Но чрез силата на въплътения в Христа Бог ние виждаме Неговата същност, изявена в нежност и красота. “А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божи чада” (Йоан 1:12). Чрез тази дадена нам сила можем да побеждаваме злите си наклонности и да променим така несъвършенствата си, че Божията воля да бъде изпълнена в нас.ПН 136.5

(Писмо No 79 от 7.05.1903 г. до Дж. Бърдън и съпругата му. Пастир Бърдън по онова време е ангажиран със санаториума в Австралия.)ПН 136.6