Всеки Има Дял В Работата, 14-ти юни

Иc. 59:19ПН 175.1

Християните по изповедание, които живеят егоистичен безчувствен живот са блудкави за Христа. Нека не бъдем хладки християни, безсърдечни в отношението си към останалите. Нека обградим себе си с атмосфера на кураж и надежда. Нека говорим приятни и насърчителни слова на хората около нас...ПН 175.2

Нека всички свято да пазим Божията истина. Ако не успеем да получим вечния живот, тогава за нас би било по-добре да не сме се раждали. Нека не се отказваме да се сдобием с привилегиите, които са ни дадени чрез жертвата на Христа. Макар да бе едно с Бога, Той дойде в нашия свят, за да даде живота Си за нас. На голготския кръст Той умря с една унизителна смърт, за да направи умилостивение за греховете на всички, които Го приемат за свой личен Спасител. На онези, които вярват в Него и Го приемат, Той обещава сила за да станат Божии синове и дъщери.ПН 175.3

Исус ни обича. Той ни е изкупил с кръвта Си. Ако не беше ни обикнал, Той не би умрял за нас. Неговото любящо сърце се наскърбява, когато вършим неща, противни на волята Му, защото така осуетяваме Неговия план за спасение. Бог не може да благослови онези, които му се противопоставят и отказват да приемат думите на утеха и мир, а с тях светлина и любов в душите си.ПН 175.4

На всеки човек е отреден дял в работата. Всички, които са свързани с Бога, ще разкрият своята връзка, като работят с Него. Така те стават съработници на Бога и на Христа. Те са сънаследници на Божия Син във вечното наследство.ПН 175.5

Ако в този свят даваме всичко от себе си и следваме нашия Божествен пример, като побеждаваме с Неговата сила, ще получим правото на достъп до небесните дворове. Там Христос ще ни води край реки с жива вода и ще ни по-учава на значението и смисъла на Своите промисли, които не сме разбирали в този свят. Тогава ще можем да прозрем Божията любов, скрита в онова, което сега ни изглежда като премеждия. Ще видим, че изпитанията са били допуснати, за да премахнат от нас нехристиянските черти на характера, а също и да ни укрепят там където сме слаби.ПН 175.6

Бог ни призовава да Му се предадем изцяло. Нима ще отхвърлим поканата? Нима няма да Му отдадем своите най-добри и съкровени чувства? Ще Му откажем ли да купим от Него злато, пречистено в огън, за да се обогатим, и бяла дреха, с която да се облечем? Нима не ще Му позволим да помаже очите ни с небесен колурий, за да можем да виждаме ясно?ПН 175.7

(Ръкопис No 114 от 14.06.1903 г. - “Задължения и привилегии на християнина”.)ПН 175.8