Резултатите От Вътрешното Обновление, 16-ти януари

Ефес. 8:16ПН 21.1

Все още живеем в изпитвателно време и затова всеки, който искрено желае Вечният живот ще се бори за него. Този живот се получава в резултат на силно желание и усилена работа. В земята е скрито златно съровище, но само съчетанието между желание и упорита работа ще усигурят неговото намиране. Ако сме предизвикали интерес в душите, които са били подвластни на смъртта, това означава, че сме събудили и собствените си души.ПН 21.2

Каква утеха е за нас да знаем, че Бог желае да бъдем в Неговото семейство в небето. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, така че, който вярва в Него да не погине, а да има вечен живот ” /Йоан 3:16/. Трябва да копнеем за вярата и да я проявяваме на дело. Нашата вяра трябва да е жива и дейна. Ние трябва да притежаваме жизнена енаргия, която прониква до всички елементи на веществото, в което той /квасът/ е сложен. Така и Господният закон е съвършен в обръщането на душата. Божието слово е по-остро и по-мощно от меч. Словото става сила, когато го практикуваме в живота си. Голямата промяна, която истината осъществява става вътре в нас. Тя започва в сърцето и действа навън. Чрез сърцето си човек ще повярва в правдата иПН 21.3

чрез устата си ще се изповяда за спасение, защото”... Ти не благоволиш в изгаряния и жертви. “Съкрушененият дух е истинската жертва за Бога. Небесният ни Баща не ще благоволи във фарисейската показност.ПН 21.4

Трябва напълно да скрием личното “Аз” в Исуса Христа. Да се доверим напълно на Неговата любов, да вярваме ежедвевно, че Той ни обича безгранично. Нека нищо не ви обезсърчава и натъжава. Мислете за благостта на Бога, припомняйте си Неговите добрини и благословения.ПН 21.5

Аз непрекъснато работя в писане и говорене. Господ ми е бил най-добрият Приятел и вие двамата сте свидетели на това. Нека благодарността към Бога бъде винаги в нашите сърца, умове и думи. По такъв начин можем да възвеличим истината. Святият Дух ще свидетелства заедно с нашия, че ние наистина сме чада на Небесния цар. Насърчете сеИсус е нашият личен Приятел и Спасител. Той ни обича и ако в Неговите очи е скъпо едно малко кафяво врабче, то колко повече ще мисли за нас и ще ни обича. Паметта отслабва, когато не се упражнява. Така и нашата вяра, надежда и кураж ще отслабнат, ако не гледаме на Исуса с доверието, което малкото дете има в своята майка. Като гледаме на Него, ние се променяме в Неговата правда. Нека не допускаме нито една мисъл на неверие в нашият религиозен живот. Господ ще бъде нашата резултатна работа и нашата изключителна награда.ПН 21.6

/Из писмо No 20 от 16.01.1898 г. до сестра Кесли/ ПН 21.7