Христос, величието на небесата, дойде на тази земя в човешка плът и с това засвидетелства божествената доброта, съчувствие и любов към падналото човечество, като застана начело на човешкия род. Той дойде, за да изкупва грешници и да ги облича в Своята голяма правда. Като Спасител на света, Исус трябваше да изпита всички изкушения. Врагът го атакуваше по всички линии. Сатана непрекъснато внушаваше на Божия син, че може да завладее света, като направи компромис с него. Христос е нашият пример...ПН 191.2

Въпреки, че бе в света, Той не бе от света. Спасителят не се поддаде на светските обичаи, не влезе в съгласие с тях, за да постигне целта на живота си. Той не трябваше да постъпва според личното Си желание, а да държи високата мярка на небето. Отклонението от строгата нравствена правота би опорочило целия Христов труд на земята. За да спаси човечеството, Той се принизи до неговото паднало ниво. Той дойде на тази земя, за да бъде изкушаван във всичко, в което са изкушавани човешките чада. В пустинята Сатана Го нападна с тежки изкушения, но Спасителят не отстъпи пред врага. Удържа победа във всичко. Неговите изкушения бяха също толкова действителни, колкото са и нашите днес.ПН 191.3

Фарисеите непрекъснато се опитваха да откъснат Христа от принципите на Божието ръководство. Като придаваха величав вид на своята външна набожност, те искаха да Го отвърнат от верността Му към Бога. Сатана убеждава много хора да се отклоняват от принципите, като им казва, че целта оправдава средствата.ПН 191.4

Като разсъждават от човешка гледна точка, те оневиняват себе си и твърдят, че Божието дело ще спечели от техните неверни действия. Но това отклонение от святите принципи ги поставя сред редиците на големия измамник...ПН 191.5

Христос дойде като човек на земята, за да положи началото на една духовна реформа. Той дойде, за да покаже на човека как да пренебрегва всяка показност и външна привлекателност, как да живее с чистите жизнени принципи на преобразованията. Исус дойде, за да установи един план, посредством който човешкият характер може да добие чистота и непорочност. Чрез Своята благодат Той желае да постави хората в непосредствена близост до Божия престол.ПН 191.6

Законите на Христовото царство имат забележителна простота, те са толкова кратки, но и така съвършени, че всякакви прибавени от човек неща ще предизвикат само хаос и объркване. Затова колкото по-прости са нашите планове и работи в служба на Бога, толкова повече ще постигнем. Като се стремят да внедрят светската традиция в плановете за Божията работа, хората объркват Божиите намерения човек да постигне със смирение и простота онова, което Той желае да бъде техен път към небесното Му царство.ПН 191.7

(Ръкопис No 53 от 30.06.1901 г. - без заглавие.)ПН 191.8

Силата На Благовестието, 29-ти юни

Да Бъдем Верни На Принципа, 1-ви юли