Обещание За Победителя, 7-ми ноември

1Кор. 10:13ПН 327.1

Не трябва да мислим, че като ходим в пътя на послушанието, ще избегнем изпитанията. Врагът ще направи всичко по силите си, за да ни спре и попречи да спечелим небето. Но ние имаме обещанието на Спасителя да ни помогне. Имате ли изпитания? Исус имаше същите. Изкушавани ли сте? Той бе изкушаван във всичко като нас. “Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада” (Йоан 1:10-12).ПН 327.2

Когато Христос беше на земята, хората се тълпяха край Него, за да Го слушат. Толкова прости и ясни бяха Неговите думи, че дори и най-неуките можеха да ги разбират, а всички слушаха като омаяни. Това вбесяваше книжниците и фарисеите. Те се изпълваха със завист, защото хората слушаха Исус толкова внимателно; затова те решиха да прекъснат влиянието Му над народа. Започнаха с нападки срещу характера Му, като казваха, че е роден с грях и че изгонва бесовете с помощта на началника на бесовете. Така се изпълниха думите: “Намразиха Ме без причина” (Пс. 69:4). Ю дейските началници оскърбяваха и преследваха Онзи, Който е пръв сред десетки хиляди и по-прекрасен от всичко на света.ПН 327.3

Когато се откъсваме от света и неговите обичаи, ще се сблъскваме с негодуванието на светските хора. Светът мразеше Онзи, Който бе въплъщение на добродетелта, защото Той бе по-добър от тях. Слугата не е по-голям от Господаря Си. Щом нашето поведение е угодно на Бога, тогава светът ще ни мрази. И ако небесното Величие дойде в нашия свят, като понесе един живот на смирение и позорна смърт, тогава защо ние трябва да се свиваме поради това, че послушанието означава кръст? Щом Него гонеха, можем ли да очакваме по-добро отношение към нас?... Ето Божият Агнец, Който понесе греховете на света! Той ще утеши и подкрепи всички, които идват при Него за помощ...ПН 327.4

Вечна слава и живот, съизмерим с живота на непреходния Бог е наградата, която очаква победителя. Нашите умове трябва непрекъснато да са заети с мисълта за Божията благост и бъдещия дом на светиите; трябва винаги да се стремим към усъвършенстване на характерите си, за да получим накрая достъп до Божия град.ПН 327.5

(Ръкопис No 30 от 7.11.1886 г. - “Пътеката на християнина”.)ПН 327.6