Божието Слово Е Истинно, 4-ти декември

Ис. 54:17ПН 355.1

Голямото отсъпничество, което се развива и нараства все по-силно ще продължи докато Господ слезе от небето със силен вик. Ние трябва да държим здраво най-важните принципи на нашата адвентна вяра и да вървим напред като растем в сила и вяра. Винаги трябва да пазим вярата, която е поддържана от Святия Божий Дух от най-ранните събития на нашата църква до днес. Днес се нуждаем от по-голям простор, дълбочина, посветеност и непоколебимост на вярата си, нуждаем се от ръководството на Святия Дух. Ако в началото сме имали нужда от откритото доказателство за силата на Святия Дух, днес след изминалото от тогава време, ние още повече се нуждаем от цялото доказателство за потвърждението на истината, защото сега много души се отклоняват от вярата и дават внимание на прелъстителните духове и учения на дяволите. Затова не бива да има никакво отпускане на душата.ПН 355.2

Никога преди не е имало такова време, както сега, когато да се нуждаем толкова от силата на Святия Дух в нашите разговори, молитви и всяко едно дело.ПН 355.3

Не бива да спираме след първия опит, напротив, докато разнасяме същата вест на хората, тя ще укрепва и ще се разпространява все по-вече. Трябва да виждаме и съзнаваме важността на вестта потвърдена в нейния божествен произход. Трябва да следваме да познаваме Господа за да знаем, че Неговото явяване ще бъде като зората. Нашите души се нуждаят от съживление, идващо от източника на всяка сила. Всички можем да се укрепим и затвърдим в преживяната минала опитност, която ни държи основани в най-важните неща на истината. А истината ни направи това което сме - адвентисти от седмия ден.ПН 355.4

Изминалите петдесет години не са замъглили нито една йота или принцип на нашата вяра, така както я получихме чрез великите и чудни свидетелства, дадени през 1844 година. Отпадналите души трябва да бъдат подкрепени и съживени според Неговото слово... В това слово не е променена или отхвърлена нито една дума. Онова, което Св. Дух потвърди като истина след изтичането на времето, когато преживяхме голямото разочарование, е непоклатимата основа на истината. Стълповете на истината бяха разкрити и ние приехме главните принципи, които ни правят адвентисти - народ, пазещ Божиите заповеди и имащ вярата в Исуса.ПН 355.5

Не горяха ли сърцата на учениците, когато Той разтоваряше с тях по пътя за Емаус и им разкриваше писанията? Не отвори ли Господ Исус свещеното писание и пред нас, за да ни разкрие скритото от сътворението на света?ПН 355.6

/Из писмо 326 от 4.12.1905 г. до Уйлям Кларънс Уайт./ПН 355.7