Къде Е Твоето Съкровище, 7-ми декември

Йоан 14:1,2ПН 358.1

Колко скъпоценно за душата е познанието за това, че имаме един верен приятел. Такъв, Който ще ни даде благороден и възвишен характер, способен да ни направи годни за обществото на небесните ангели в Божиите дворове! Божията закрила е над всички Негови чада. Те имат мир, който светът не може да им даде, нито да им отнеме. Загубата на земните съкровища не ги лишава от надежда, нито ги прави бездомни...ПН 358.2

Христос гледа света, който е забързан в трескаво търсене на земни съкровища. Божият Син вижда как мнозина настойчиво опитват първо едно, после друго в усилията си да придобият тъй силно желаното земно съкровище, защото считат, че такова богатство ще удовлетвори себелюбивата им ненаситност, а в същото време, докато преследват своята цел, те подминават единствената вярна пътека, която води към истинските богатства.ПН 358.3

Исус се обръща с целия авторитет на небесната Си власт към тези хора и ги приканва да Го последват. Той им предлага да ги заведе при вечните съкровища и посочва тясната пътека на себеотрицанието и саможертвата. Всички, които вървят по този тесен път, като преодоляват всяко препятствие, ще стигнат до земята на славата. Издигайки кръста, те ще открият, че сам кръстът ги издига и накрая ще придобият нетленното съкровище.ПН 358.4

Мнозина търсят сигурност и упование в земните богатства, но Христос се стреми да премахне от окото им тресчицата, която пречи на зрението им, за да могат да видят много по-големия блясък и стойност на небесната слава. Такива хора погрешно възприемат привидността за реалност, те са изгубили способността да виждат непреходния блясък вечността. Христос ги призовава да погледнат подалеч от настоящето и да съзрат измерението на вечността.ПН 358.5

Няма място на земята, където съкровището да не може да бъде изгубено. Но има един град, чийто Архитект и Строител е Бог. Христос се стреми да отклони вниманието от неразумните вложения в тленни богатства и да предупреди всички да събират съкровище на небето.ПН 358.6

Хората, които са посвещавали цялото си внимание и всички свои чувства на земните съкровища, без да обърнат никакво внимание на небесните, ще получат много скоро своята награда. Те ще изгубят земните си съкровища, за да придобият онова, заради което са продали душите си на сатана. Ще могат ли тези, които все още не са се предали на пълно на големия бентовник, да дойдат в този час на страната на Господа? Ще успеят ли преди да е станало твърде късно, да изоставят делата на нечестието и да се наредят под опръсканото с кръв знаме на княз Емануил? /Из писмо 236 от 7.12.1903 г. до един заможен бизнесмен./ПН 358.7