Настойници На Божията Благодат, 31-ви декември

Мат. 10:8ПН 382.1

Тези, които вървят в тесния път трябва да следват указанията на Пътеводителя. Само така ще могат да стигнат портите на Божия град....ПН 382.2

Бог е дал скъпоценни дарове на хората. На всеки те са дадени различно, защото не всички имат еднаква сила на характера и не всички имат еднакво дълбоки познания. Всеки, обаче, трябва да употреби своите дарби, независимо колко малки изглеждат те, в служене на Учителя. Верният слуга ще търгува разумно с повереното му богатство.ПН 382.3

Особено внимателно трябва да се пазят духовните и телесните дарби. Те не бива да се опорочават или отслабват от нашето себеугаждане. Всяка способност трябва да се опазва, за да може да се използва във всеки момент. Никоя част от тялото не трябва да бъде отслабвана от неправилна или вредна за нея употреба. Претоварването на един нерв или мускул намалява жизнеспособността на цялото тяло. Тези, заради които Христос даде живота Си, трябва да поставят своите навици и действия в съгласие с Неговата воля.ПН 382.4

Словото категорично казва: “Душата, която греши, тя ще умре.” /Езекийл 18:20/. Но Бог не желае смъртта на никого. Той осигури на човека още един период на благодатно време, но плати за това неимоверна цена. Той “толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та всеки който повярва в Него, да не погине, но да има вечен живот ” /Йоан 3:16/ПН 382.5

Размислете, не трябва ли тези, които са получили светлината за настояща истина да бъдат в по-тясна връзка с Бога, като използват дадените им способности за напредъка на Божието дело? Не трябва ли този, който има знание за свещеното писание да предава това познание на хората, които не знаят нищо за истината?ПН 382.6

Върху всеки вярващ в настоящата истина лежи отговорността да работи за грешниците. Бог им посочва тяхната особена работа - разгласяването на тройната ангелска вест. Вярващите трябва да изявят своята признателност пред Бога, като посветят себе си на делото, зарадиПН 382.7

което Христос даде живота си. Те трябва да бъдат настойници на Божията благодат, даващи на другите онези благословения, които са им били щедро дарени.ПН 382.8

Онзи, който е намерил утеха в Божието слово трябва да я сподели с дугите. Защото само така може да получава непрестанно Божието утешение и Божия мир. /Ръкопис 147 от 31.12.1903 г. “Тесният път”/.ПН 382.9