Святият Дух - Верен Водач, 6-nш февруари

Йoaн 16:7, 8ПН 43.1

Христос знаеше, че вестта за идването на Утешителя е една чудна истина. Неговата земна мисия приближаваше своя край и сега Спасителят стоеше в сянката на кръста, напълно осъзнал страшния товар на греха, който щеше да се стовари върху раменете Му, заради целия човешки род. Но въпреки това, Той се тревожеше за Своите ученици. Исус търсеше как да ги утеши, затова им каза: “... за вас е подобре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде за вас, но ако отида ще ви го изпратя.” /Йоан 16:7/.ПН 43.2

Злото се бе трупало векове наред и можеше да се ограничи и да му се противодейства единствено чрез могъщата сила на Святия Дух - третото лице на божеството - който щеше да дойде с пълнотата на Божията мощ. Трябваше да се противопостави на друг един дух, защото злото работеше във всяко проявление на живота, а покорството на човека под сатанинското робство беше поразително.ПН 43.3

Днес, както и по времето на Христа, сатана владее умовете на много хора. Ако можеше тази ужасна и страшна, гибелна дейност да бъде видяна, за да й се противостои. Егоизмът изврати принципите, обърка сетивата и замъгли разсъдъка. Толкова е странно, че въпреки цялата светлина, която струи от Божието благословено Слово, съществуват такива непонятни идеи, такова откъсване и отделяне от духа и делото на истината...ПН 43.4

Греховете, които Бог посочваше на всяко поколение, днес лежат при вратите на мнозина, при това грехове, които Бог не счита за леки и маловажни. Ако хората биха поискали да се откажат от своето упорство и съпротива срещу Святия Дух, Духът който непрекъснато подхранва тяхната религиозна опитност, тогава Бог би се изявил и разкрил в техните сърца, и те биха се убедили в своята греховност. Каква велика промисъл! Но Святият Дух е наскърбяван и светлината бива отхвърляна...ПН 43.5

Божията воля е да не погине нито една душа, но всички да имат вечен живот. О, ако можех да бъда уверена, че моите братя ще почувстват какво означават непорочните принципи за тях и за всички хора, с които те са свързани, тогава сърцето ми ще заиграе от радост...ПН 43.6

Всяка душа, която приема Исус като свой личен Спасител, ще копнее за привилегията да служи на Бога и с нетърпение ще използва всяка възможност да изрази своята признателност, чрез посвещение на своите способности в служба на небесния Господар.ПН 43.7

/Из писмо 8 от 6.02.1896 г. “До Моите Братя в Америка”./ПН 43.8