Непрекъснато Напредване, 29-ти март

Фил. 3:13,14ПН 95.1

Дълг на всеки, който изповядва Христовото име, е да държи мислите си под контрола на разума и да наложи на себе си да бъде радостен и щастлив. Колкото и тежка да е причината за неговата скръб, той трябва да създаде в себе си дух на покой и упование в Бога. Спокойствието и мирът, които са в Христа Исуса, носят такова благодатно и целебно успокоение на подтиснатата душа... Независимо колко мрачни са перспективите пред християнина, той трябва да таи в себе си дух и надежда за добро. От унинието се губи много, но нищо не се печели. Ако радостта, спокойствието и мира, които християнинът излъчва, ощастливяват и оздравяват духа на другите, то колко по-голяма ще бъде духовната полза за него самия. Тъгата и говоренето за неприятни неща подбуждат нежелателните сцени, а те тормозят съзнанието с нежелателните последици, произтичащи от тях. Бог иска от нас да забравим тези неща и да погледнем нагоре. НАГОРЕ!ПН 95.2

Тъжното настроение затормозява нервите и кръвообращението в кръвоносните съдове, а също така спъва и дейността на черния дроб. То възпрепятства храносми-лането и храненето и изсушава жизнените сили на цялото тяло...ПН 95.3

Божиите намерения често пъти са обвити в тайна: те са неразбираеми за огра-ничените умове, но Онзи, Който вижда края от самото начало, знае по-добре, от нас. Ние трябва да се очистим от влиянията на света и да усъвършенстваме нашия християнски характер, така че одеждата на Христовата правда да бъде подходяща за нас. Вярата, търпението, издръжливостта, благородството, упованието в нашия мъдър небесен Баща, са съвършените цветове, които съзряват сред облаци от разочарования и загуби...ПН 95.4

Заповедта на провидението към Неговия народ е той да напредва. Непрекъснатият напредък е пътят на светостта, който става все повъзвишен в познанието на Божията любов. Бог е непроменим-вчера, днес и завинаги. Вярата трябва да се проявява във всички наши молитви, защото тя не е загубила своята сила, нито смиреното покорство своята награда. Ако нашите братя и сестри, които изповядват вяра в истината, решат да изявят вярата си чрез своите дела, тогава те ще отдадат почит на Бога и ще прославят името Му. Така ще им бъде дадена възможност да убедят много души, че те притежават истината, защото според своята вяра и послушание ще осъществят изпълнението на Божиите обещания и ще бъдат дарени със сила от небето.ПН 95.5

(Из писмо No.1 от 29.03.1883 г. до Дж. Андрюз, който по това време е бил на смъртно легло от туберкулоза в Швейцария.)ПН 95.6