Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Скинията и изграждането й

    Скинията беше построена така, че да може да бъде разглобена и носена с израиляните при всичките им пътувания. Затова беше малка, не повече от 55 стъпки дължина и осемнадесет стъпки ширина и височина. Въпреки това постройката беше забележителна. Дървото употребено при построяването и обзавеждането беше акация - дърво е най-здраво срещу гниене от всички други, намиращи се на Синай. Стените се състояха от отвесни дъски, поставени в сребърни подложки, свързани здраво със стълбове и свързващи лостове ; и всичко беше обковано със злато така че създаваше впечатление, че постройката е направена от масивно злато. Покривът беше съставен от четири комплекта завеси, най- вътрешната от “фино препреден лен и синьо, мораво и червено с изкусно извезани херувими,” останалите три бяха изработени съответно от ярешки и овнешки кожи, боядисани в червено и язовешки кожи, така свързани, че да осигурят плътно покриване.ХвСс 16.1

    Сградата бе разделена на две отделения от богата и красива завеса, окачена на обковани със злато стълбове; подобна завеса затваряше входа на първото отделение. Завесите и тези вътрешните, които съставяха покрива, бяха изработени в пищни цветове, синьо, мораво и алено, красиво изработени, с извезани със златен и сребърен конец херувими, които да представят ангелското множество, свързано с делото в небесното светилище, ангелите, които са служебни духове на Божия народ на земята.ХвСс 16.2

    Свещената шатра беше поставена на открито място наречено двор, който се ограждаше от завеси от фин лен, окачени на медни стълбове. Входът на двора беше откъм изток. Той бе закрит от красиво изработени завеси от скъп материал, макар и не така изящни като тези в светилището. Завесите на двора бяха двойно по-ниски от стените на скинията и народът можеше да я вижда добре отвън. В двора, близо до входа имаше меден олтар за всеизгаряне. Върху този олтар се изгаряха всички жертви, принесени чрез огън на Господа, а рогата на олтаря бяха попръсквани с изкупителната кръв. Между олтаря и вратата на скинията имаше умивалник, също меден, направен от доброволно принесените от израилевите жени огледала. Там свещениците трябваше да измиват ръцете и нозете си, когато влизаха в светите отделения или когато пристъпваха пред олтара да принесат на Господа жертва чрез изгаряне.ХвСс 16.3

    В първото отделение или свято място (Светая), бяха масата с хляба на предложението , светилника и кадилния олтар. Масата стоеше на северната страна.Тя бе обградена от орнаментен венец от чисто злато. На тази маса свещениците всяка събота трябваше да поставят 12 хляба, разделени на два купа и да ги поръсят с тамян. Свалените от масата хлябове трябваше да се считат за свети и да се ядат само от свещениците. На южната страна бе светилникът със седемте разклонения и седемте лампи. Разклоненията бяха украсени с пищно изработени цветя, подобни на лилии. Целият светилник бе изработен от къс масивно злато. Скинията нямаше прозорци и никога не се гасяха всички лампи едновременно, но хвърляха светлината си ден и нощ.Точно пред завесата, отделяща Светая от Светая светих и от непосредственото Божие присъствие, бе златният кадилен олтар. На него свещениците трябваше да изгарят тамян всяка сутрин и вечер. Роговете му бяха попръсквани с кръвта на жертвите за грях, а той се напръскваше с кръв във великия Ден на Умилостивението. Огънят на този олтар бе запален от самия Бог и бе свято пазен. Денем и нощем светият тамян разнасяше благоуханието си из свещените огделения и навън, около светилището.ХвСс 16.4

    Зад вътрешната завеса беше пресвятото място (Светая Светих), където беше центъра на символичната служба на изкуплението и застъпничеството. То бе свързващото звено между небето и земята. В това отделение беше ковчегът - сандък от акациево дърво, обкован отвътре и отвън със злато и отгоре опасан със златен венец. Той бе направен за съхраняване на каменните плочи, на които сам Бог бе написал десетте заповеди.Затова бе наречен ковчегът на Божия завет или ковчег на завета, тъй като десетте заповеди бяха основата на завета между Бог и Израил.ХвСс 16.5

    Капакът на свещения сандък бе наречен умилостивилище. Той беше изработен от един къс злато и над него се издигаха два златни херувима, по един от всяка страна. Едното крило на ангелите беше простряно нагоре, а другото сгънато над тялото (виж Ез. 1:11) в знак на почит и смирение. Позата на херувимите, с лица обърнати едно към друго, и поглед отправен надолу към ковчега с благоговение, представяше почитта, с която небесните множества гледат на Божия закон, и интереса им към плана за спасение.ХвСс 16.6

    Над умилостивилището беше Шекината - изявлението на Божието присъствие, а между херувимите Бог оповестяваше Своята воля. Понякога Божиите вести бяха предавани на първосвещеника чрез глас от облака. Понякога падаше светлина върху десния ангел, в знак на одобрение или приемане. Друг път сянка или облак затъмняваше левия ангел , което беше знак на неодобрение или отхвърляне.ХвСс 16.7

    Божият закон, съхранен свято в ковчега, бе великото правило за правда и съд. Този закон провъзгласяваше смърт за престъпника. Но над закона беше умилостивилището, над което се откриваше Божието присъствие и откъдето, по силата на изкуплението се даваше прощение на покаялия се грешник. Така в делото на Христос за нашето спасение , символизирано чрез службата в светилището, “милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха”. Пс. 85:10ХвСс 16.8

    Никой език не може да опише славния интериор на светилището - позлатените стени, отразяващи светлината на златния светилник, великолепните нюанси на богато избродираните завеси с блестящите ангели, масата и кадилния олтар, блестящи от злато. Зад втората завеса бе светия ковчег с мистичните си херувими и над всичко - святата шекина - видимото изявление на Господното присъствие. Всичко това бе само слабо отражение на славата на Божия храм в небето, великия център на делото за спасението на човека.ХвСс 17.1

    Изграждането на скинията продължи около половин година. Когато тя бе завършена, Мойсей прегледа работата на строителите, сравнявайки я с образеца, показан му на планината и наставленията получени от Бога. “И Мойсей видя цялата работа, и ето, бяха я извършили според както заповяда Господ, така бяха я извършили. И Мойсей ги благослови”. (Изх. 39:43). С голям интерес множествата на Израил се събираха , за да видят святата сграда. Докато я съзерцаваха с почтително задоволство, огненият стълб се възнесе над светилището, после слезе и го обгърна. “Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията.” (Изх. 40:34). Божественото величие се откри и за известно време дори Мойсей не можеше да влезе. С дълбоко вълнение народът гледаше знака, че работата на ръцете му бе приета. Нямаше викове на показ или радост. Тържествено благоговение почиваше върху всички. Но радостта в сърцата им се изля в радостни сълзи и те шепнеха думи на благодарност, че Бог бе проявил снизхождението си да живее сред тях.ХвСс 17.2

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents