Свещениците и тяхното облекло
По Божествено нареждане левиевото племе бе отделено за служба в светилището. В най-ранни времена всеки мъж бе свещеник на собственото си домочадие.В дните на Авраам свещенството бе право на първородния син.Сега вместо първородните на целия Израил Господ прие левиевото племе за работа в светилището. Чрез тази особена почит Бог изрази одобрението Си към тяхната вярност, както в привързаността им към Неговата служба, така и в изпълнението на Неговите присъди, когато Израил отстъпи и се поклони на златното теле. Свещенството обаче бе ограничено само в семейството на Аарон. Единствено на Аарон и семейството му бе позволено да служат пред Господа. На останалите от племето бе поверена грижата за скинията и обзавеждането й. Те трябваше да помагат на свещениците в службата им, но не трябваше да изгарят тамян или да гледат светите неща непокрити.ХвСс 17.3
Съгласно службата им, за свещениците бе определено специално облекло: ” да направиш свети одежди на брата си Аарона за слава и великолепие,” бе Божественото нареждане към Мойсей. Одеждата на обикновения свещеник бе от бял лен, цялостно изтъкана. Тя стигаше почти до петите и се привързваше в кръста с бял лене пояс, избродиран в синьо, пурпурно и червено. Ленен тюрбан или митра завършваха горното облекло. Мойсей получи заповед пред горящия храст да събуе сандалите си, защото земята, на която стоеше , беше свята. Така и свещениците трябваше да влизат в светилището без обувки - полепнали по тях частици прах можеха да осквернят святото място. Трябваше да оставят обувките си в двора, преди да влязат в светилището и да мият ръцете и нозете си, преди да пристъпят към служба в скинията или да принасят жертви на олтара за всеизгаряне. Така постоянно се предаваше урока, че всички, които пристъпват в Божието присъствие, трябва да бъдат очистени от всяка мърсотия.ХвСс 17.4
Одеждите на свещеника бяха от скъпа материя и с красива изработка, както съответстваше на високия му пост. В допълнение към ленената дреха обикновеният свещеник носеше дреха в синьо, също изтъкана изцяло. Полите й наоколо бяха украсени със златни звънчета и нарове от синьо, пурпурно и алено. Отгоре бе ефодът, по- къса дреха, изработена от златно, синьо, пурпурно и алено. Тя се препасваше с красиво изработен пояс в същите цветове. Ефодът бе без ръкави, а на неговите избродирани със злато презрамки бяха поставени два ониксови камъка, на които бяха написани имената на дванадесетте израилеви племена.ХвСс 17.5
Върху ефода бе нагръдника., най-святата от свещеническите одежди. Той бе изработен от същия материл като ефода. Имаше квадратна форма, бе голям около педя и висеше на раменете със син шнур, прикрепен на две златни халки. Ръбът му бе съставен от различни скъпоценни камъни - същите, които образуват 12-те основи на Божия град.Отвътре имаше 12 камъка, поставени в злато и наредени в четири реда и на тях, подобно на онези от нарамниците, бяха гравирани имената на племената. Господното наставление бе: “Аарон, когато влиза в святото място, ще носи винаги имената на синовете на Израил върху съдебния нагръдник на сърцето си за спомен пред Господа.” (Изх. 28:29). Така и Христос, великият Първосвещеник, като се застъпва за грешника в молба пред Отца с кръвта Си, носи на сърцето си името на всяка каеща се вярвяща душа. Псалмистът казва: “А аз съм сиромах и немощен, но Господ се грижи за мене.” Пс. 40:17.ХвСс 17.6