Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Службите в светилището

    Не само светилището, но и службата на свещениците трябваше да бъдат “пример и сянка на небесните неща”.(Евр. 8:5) Така че това бе извънредно важно и Господ чрез Мойсей даде най-точни и изрични наставления за всяка подробност на символичната служба, която се състоеше от две части. - всекидневна и годишна. Всекидневната служба се извършваше пред олтара за всеизгаряне в двора на скинията и в Светая, а годишната - в Светая Светих.ХвСс 18.3

    Никой смъртен, освен първосвещеника, не биваше да поглежда във вътрешното отделение на светилището. Той влизаше там само веднъж в годината и то след най-внимателна и сериозна подготовка. С трепет пристъпваше пред Бога, а людете, в почтителна тишина очакваха завръщането му, като издигаха сърцата си в тържествена молитва за Божествено благословение. Свещеникът извършваше умилостивение за Израил пред умилостивилището и Бог се срещаше с него в облак от слава. Престоят му тук повече от обичайното време изпълваше народа със страх да не би поради неговите или личните на свещеника грехове да бъде погубен от господната слава.ХвСс 18.4

    Всекидневната служба с състоеше от сутрешно и вечерно всеизгаряне, от принасянето на благовонен тамян на златния олтар, както и от специалните приношения за греховете на отделни хора. Имаше и приношения за съботи, новолуния и особени празници.ХвСс 18.5

    Всяка сутрин и вечер на олтара се изгаряше едногодишно агне със съответния хлебен принос, като по този начин се символизираше всекидневното посвещение на народа пред Йехова и постоянната му зависимост от изкупителната кръв на Христос. Бог изрично нареди всяка жертва, представена за служба в светилището, да бъде “без недостатък” Изх. 12:5. Свещениците трябваше да преглеждат всички жертвени животни, доведени за принос, и да отхвърлят онези, в които се откриеше дефект. Само жертва “без недостатък” можеше за бъде символ на съвършената чистота на Този, Който трябваше да принесе Себе Си като “Агнец без недостатък и пречист” 1 Петр. 1:19. Апостол Павел посочва тези жертви като илюстрация за това, което Христовите последователи трябва да станат. Той казва: “И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята благоугодна на Бога, като ваше духовно служене.” Римл. 12:1. Ние трябва да отдадем себе си в служба на Бога и да се стремим да направим жертвата си възможно най-съвършена. На Бог не ще бъде угодно нещо по-малко от най-доброто, което можем да пожертваме. Обичащите Го с цялото си сърце и желаещи да Му отдадат най-добрата служба на живота си постоянно да се стараят да доведат всяка сила на своето същество в хармония със законите, които ще ги направят по-способни да вършат Неговата воля.ХвСс 18.6

    С принасянето на тамян свещеникът влизаше в присъствието на Бог по-пряко, отколкото с който и да е акт от всекидневната служба. Тъй като вътрешната завеса на светилището не стигаше до покрива на постройката, Божията слава, която се явяваше над умилостивилището, отчасти бе видима от първото отделение. Когато принасяше тамян пред Господа, свещеникът гледаше към ковчега, и когато облакът от тамяна се издигаше, Божията слава слизаше върху умилостивилището и изпълваше Светая Светих, а често така изпълваше и двете отделения, че свещеникът трябваше да се отдръпне към входа на скинията. Както в тази символична служба свещеникът гледаше с вяра към умилостивилището, което не можеше да види, така Божият народ сега трябва да отправя молитвите си към Христос - великия си Първосвещеник, Който, макар и невидим за човешките очи, се застъпва за него в небесното светилище.ХвСс 18.7

    Тамянът, възнасящ се с молитвите на Израил, представя заслугите и застъпничеството на Христос - съвършената Му праведност, която Той чрез вяра вменява на Своя народ - единствено тя може да направи поклонението на грешните същества прието от Бога. Пред завесата на Светая Светих имаше един олтар за постоянно застъпничество, а пред Светя - един олтар на вечно умилостивение. Към Бога се пристъпваше с кръв и тамян - символи, сочещи към великия Посредник, чрез Когото грешниците можеха да дойдат при Йехова и чрез Когото, покаяната, вярваща душа, единствено можеше да получи милост и спасение.ХвСс 18.8

    Когато свещениците сутрин и вечер влизаха в определеното време в Светая да принасят тамян, всекидневната жертва се подготвяше за принасяне върху олтара отвън в двора. Това бе време на напрегнат интерес за поклонниците, които се събираха при скинията. Преди да влязат в Божието присъствие чрез службата на свещеника, те трябваше сериозно да изследват сърцата си и да признаят греховете си. Обединяваха се в мълчалива молитва с лица, обърнати към Светая. Така, докато молитвите им се възнасяха с облака на тамяна, вярата им се хващаше за заслугите на обещания Спасител, символизиран чрез изкупителната жертва. Часовете определени за утринната и вечерна жертви, се смятаха за свети и навсякъде и от целия еврейски народ се съблюдаваха като време за поклонение. И когато в по-късните времена евреите бяха разпръснати като пленници в далечни земи, те все още обръщаха лицата си към Ерусалим в определения час и принасяха своите молитви пред израилевия Бог. В този обичай християните имат пример за утринна и вечерна молитва. Макар че осъжда обикновения кръг от церемонии лишен от дух на поклонение, Бог гледа с голяма благосклонност на онези, които Го обичат и Му се покланят сутрин и вечер, за да потърсят прощение за греховете си и да представят молбите си за желаните благословения.ХвСс 18.9

    Присъственият хляб беше винаги пред Господа като постоянен принос. Така той бе част от всекидневната жертва. Наречен бе хляб на предложението или “присъствен хляб”, защото винаги стоеше пред лицето на Господа. Той изразяваше признание за зависимостта на човека от Бога за временната и духовната храна, получавана единствено чрез посредничеството на Христос. Бог бе хранил израилтяните в пустинята с небесен хляб и те все още зависеха от Неговата щедрост за временната храна и за духовните си благословения. Както манната, така и присъствения хляб посочват Христос, живия хляб, Който винаги е в Божието присъствие за нас. Самият Бог каза: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.” (Йоан 6:48-51). Върху хлябовете се поставяше тамян. Когато всяка събота те се сменяха с пресни, тамянът се изгаряше върху олтара в спомен пред Бог.ХвСс 19.1

    Най-важната част от всекидневното служене бе церемонията, извършвана за отделни лица. Каещият се грешник довеждаше своята жертва до вратата на скинията и поставил ръка върху главата й признаваше греховете си. Така той символично ги прехвърляше от себе си върху невинната жертва. Тогава със собствената си ръка заколваше животното, чиято кръв първосвещеникът внасяше в Светая и попръскваше пред завесата, зад която бе ковчегът със закона, нарушен от грешника. С тази церемония чрез кръвта грехът символично се прехвърляше в светилището. В някои случаи кръвта не се внасяше в Светая, но тогава месото трябваше да се яде от свещеника, както Мойсей нареди на Аароновите синове: “и ви е дадено , за да отнемате беззаконието на обществото” Лев. 10:17.* И двете церемонии символизираха пренасянета на греха от покаяния в светилището.ХвСс 19.2

    Такова бе делото, което се извършваше ден след ден през цялата година. Тъй като по този начин греховете на Израил биваха внасяни в светилището, светите места биваха осквернявани и бе необходима специална служба за отстраняването на греховете, Бог нареди да се прави умилостивение за всяко от светите отделения, както и за олтара, за да “го очисти от нечистотиите на израилтяните и да го освети” Лев. 16:19.ХвСс 19.3

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents