Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Христос в Своето светилище

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "undefined".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First

    Краят на 2300 денонощия

    Между пророчествата определящи основанието за адвентното пробуждане през 1830-те и ранните 1840 беше пророчеството от Дан. 8:14: “До две хиляди и триста денонощия, тогава светилището ще се очисти”. Елън Уайт, която минава през тази опитност, обяснява приложението на това пророчество: “Както християните по целия свят и Адвентистите тогава са поддържали идеята, че нашата земя или част от нея беше светилище. Те разбираха, че очистването на светилището представляваше очистването на земята чрез огъня на последния велик ден и че това ще стане при второто пришествие. Оттук те заключили, че Христос ще се завърне на земята в 1844” “Великата борба” стр. 409.ХвСс 5.1

    Пророческият период причлючва на 22 октомври 1844 год. Разочарованието на онези, които са очаквали да посрещнат своя Господ този ден, беше огромно. Хирам Едсън, внимтелно изучавал Библията в щата Ню Йорк, описва какво се е случило на групата вярващи, в която бил и той: “Очакването ни достигна върховата си точка. Ние очаквахме идващия Господ, докато часовникът показа дванадесет през нощта. Денят беше преминал и нашето разочарование стана действителност. Най-съкровените ни надежди и очаквания бяха попарени и ни се доплака така, както никога преди. Изглеждаше, че загубата на всичките ни земни приятели не би могла да се сравни с това преживяване.Ние плачехме и плачехме до зазоряване....ХвСс 5.2

    Унесен в мисли си казах: ‘Преживяването на очакването на второто пришествие е най-светлата опитност в моя християнски живот... Дали Библията е допуснала грешка? Има ли Бог, небе, златен град, рай? Дали това всичко не е изкусна, измамна легенда? Няма ли да се изпълнят нашите съкровени надежди и очаквания?’ХвСс 5.3

    Започнах да чуствам необходимост от светлина и помощ в нашето страдание. Казах на някои от братята: ‘Да отидем в обора.’ Влязохме в хамбара, затворихме вратата след себе си и коленичихме пред Господа. Молихме се ревностно, понеже чуствахме нуждата си. Продължихме горещите молитви докато Духът ни засвидетелства, че молитвите ни бяха приети и че ще ни бъде дадена светлина - разочарованието ни ще ни бъде обяснено задоволително.ХвСс 5.4

    След закуска казах на един от моите братя: ‘Нека да се срещнем с някои от нашите братя и да ги окуражим.’ Тръгнахме и докато пресичахме едно широко поле, бях спрян по средата на полето. Изглеждаше, че небето беше отворено пред погледа ми и видях ясно, че вместо нашия Велик Първосвещеник да излезе от най-святото място на небесното светилище и да дойде на земята на десетия ден от седмия месец в края на 2300 денонощия, Той за пръв път, влезе в този ден във второто помещение на това светилище, където трябваше да свърши определена работа преди да дойде на земята, за сватбата или с други думи, при Стария по дни, за да получи царството, върховенството и славата, и ние трябва да чакаме завръщането Му след сватбата. Умът ми беше насочен към десетата глава на откровение, където можех да видя разказаното видението, което бе вярно.” Непубликувани ръкописи издадени частично в Ревю и Хералд 23 юни 1921 год.ХвСс 5.5

    Последва внимателно изследване на писанията, които разглеждат този предмет - особено тези на еврейски - от Хирам Едсън и двама близки сътрудници, д-р Ф. Б. Хан, лекар и О. Р. Ай. Кросиър - учител. Резултатът от това колективно изучаване било написано от Гросиър и публикувано в “Зазоряването”, вестник с ограничено разпространение и след това написано отново, разширено в специалното издание на “Зазоряването” от 7 февруари 1846 год. Това беше много четено адвентно списание, издавано в Цинцинати, Охайо. Чрез него списанието достигна до мнозина разочаровани вярващи адвентисти. По-обширното представяне, добре подкрепено от Писанието, донесе надежда и смелост на сърцата им, тъй като ясно показа, че светилището, което трябва да бъде очистено в края на 2300 денонощия е в небето, а не на земята, както те вярваха преди.ХвСс 6.1

    Елън Уайт, в изложението си от 21 април 1847 год., заявява в подкрепа на статията на Гросиър относно светилището:ХвСс 6.2

    “Господ ми показа във видение, преди повече от една година, че брат Гросиър има правилно виждане относно очистването на светилището и т.н.; и че това беше Неговата воля, брат Гросиър да напише видението, което ни разказа в специалното издание на “Зазоряване” от 7 февруари 1846 год. Чуствам, че Бог ме е оторизирал напълно да препоръчам това извънредно издание на всеки светия.” - “Една дума към малкото стадо” стр.12ХвСс 6.3

    По-късно тя писа за бързия напредък в разбирането на доктрината, последвала разочарованието:ХвСс 6.4

    Преминалото време от 1844 година беше период на велики събития, които откриха пред учудените ни очи очистването на светилището, което става в небето и има отношение към Божия народ на земята.” Ръкопис 13, 1889 год., публикуван в “Съвети към автори и издатели”, стр. 30.ХвСс 6.5